Мая, побесняла, му тегли една звучна руска псувня. Койота сякаш не забелязваше никого. Той не бе проронил и дума, откакто съобщението бе пристигнало. В момента гледаше замислено екрана на лектерна си, по който вървеше нещо подобно на метеорологични сателитни снимки.
Северният и западният склонове на Тарсис бяха ненаселени, както и източният, който се спускаше към Ноктис Лабиринтус. На него бяха разположени няколко ареотермални станции, но по-голямата част от региона през цялата година бе покрита със сняг, лед и млади глетчери. Южните ветрове се сблъскваха със северните, идващи покрай Олимпус Монс, и виелиците в резултат на това бяха невероятно свирепи. Протоледниковата зона се простираше на около шест-седем километра почти до основите на огромните вулкани. Мястото не бе удобно нито за строителство, нито за криене на ровъри. Те потеглиха на север по пътеките от лава, които служеха вместо пътища, покрай огромната грамада на Тарсис Толус — вулкан с размерите почти на Мауна Лоа, въпреки че в сравнение с Аскреъс изглеждаше като хълм от шлака. На следващата нощ се измъкнаха от снега и поеха на североизток покрай Екус Касма, където се подслониха под изумителната му източна стена. Само няколко километра по на юг беше новото жилище на Сакс — на върха на скалата. Койота започна да изучава прогнозите за времето. Мая нещо мърмореше за закъснението, но той само сви рамене.
— Не си мисли, че ще бъде много просто — сряза я неумолимо. — А ако не настъпят някои определени обстоятелства, дори ще е невъзможно. Ще се наложи да изчакаме малко подкрепления от страна на времето. Има едно нещо, което сме го измислили заедно със Сакс и Спенсър. Доста е хитро, но са необходими конкретни определени начални условия.
Преобладаващите ветрове в района обикновено бяха западни и когато се сблъскваха с Екус, възникваха насочени нагоре въздушни течения, които живеещите в Наблюдателницата Екус използваха за летене с глайдери и делтапланери. Но понякога от изток идваха циклони. Студеният въздух обираше снега от върховете и тогава ветровете заприличваха на лавини.
Койота известно време бе изучавал тези ветрове. Според изчисленията му, когато настъпеха определени първоначални условия — рязък температурен контраст и буреносно течение, което да премине през платото от изток на запад — някои леки намеси тук-там щяха да превърнат насочените надолу въздушни течения в мощни вертикални тайфуни с невероятна сила, помитащи всичко на север и на юг. Когато Спенсър им бе предал характеристиките на новото строителство в Касей Валис, Койота веднага беше решил да се опита да създаде средства за постигане на подобни интервенции.
— Тези идиоти са построили затвора си в нещо подобно на аеродинамична тръба — промърмори той след малко в отговор на постоянните въпроси на Мая. — Именно затова ние пък построихме вентилатор. По-скоро бутон, който да включва този вентилатор. Заровихме на върха на скалата няколко огромни чудовищни маркуча, които да разпръскват във въздуха сребърен нитрат, както и няколко лазера, които да нагряват въздуха точно над зоната на въздушните течения. По този начин възниква насрещно налягане, което препречва пътя на обичайното течение навън, така че когато то най-накрая си пробие път, става доста по-силно. Инсталирали сме и експлозиви в долната част на скалата, за да примесят въздуха с прах и да го направят по-тежък. Защото, виждаш ли, ако въздухът не е пълен с прах или сняг, той обикновено се нагрява, докато пада надолу. Изкачвал съм тази скала пет пъти, докато наглася всичко това, може би си виждала. Естествено, мощността на всичките тези неща е нищожна, сравнена с общата сила на вятъра, но от съществено значение са и метеорологичните условия. Нашите компютърни тестове са определили точно в кой момент да се задвижи всичко, за да можем да очакваме желания от нас резултат. Или поне така се надяваме.
— Не сте ли го изпробвали? — поинтересува се Мая.
Койота я изгледа с немигащ поглед.
— Изпробвали сме го на компютъра и работи отлично. Ако циклонните ветрове над платото достигнат скорост от 150 км/ч, ще се убедиш и сама.
— В Касей със сигурност знаят за тези ветрове — отбеляза Рандълф.
— Знаят. Но това, което те приемат за много нищожна вероятност, ние можем да създадем… при определени обстоятелства.
— Партизанска климатология — каза Рандълф с очи, блеснали от задоволство. — Как му викате на това? Климатичен саботаж? Атакуваща метеорология?
Койота се престори, че не чува, но Мишел забеляза доволна усмивка сред космалаците на лицето му.
За огромната сила на вятъра, който беснееше в мрака, можеше да се съди по шума и неравномерното треперене на ровъра върху стегнатите амортисьори. Поривите на урагана шибаха колата с такава злоба, че понякога я натискаха надолу, докато не започнеше да им се струва, че ще се разпадне.