Камерите не показваха нищо, освен сляпата черна бъркотия, царяща отвън. Компютърът на ровъра ги водеше въз основа единствено на изчисления. Най-после стигнаха, оставиха колата и с помощта на Спенсър влязоха в марсианския град-затвор.
Под купола цареше хаос. Прахът превръщаше въздуха в черен гел, който се лееше по улиците като високопланински поток и ревеше толкова оглушително, че Мишел и Мая едва-едва успяваха да надвикат шума, дори и след като се свързаха с телефонен кабел. Двамата вървяха един до друг и внимателно опипваха с крак повърхността, преди да направят дори една крачка. Понякога, за да разберат къде са, се налагаше да шарят слепешката с ръце.
— Включи инфрачервения си визьор — предложи Мая.
Мишел опита. Гледката беше кошмарна. Разрушените сгради пламтяха като огромни зелени огньове.
Стигнаха до голямото здание в центъра на града, в което според Спенсър щеше да се намира Сакс, и видяха, че една от стените му е изцяло яркозелена. Дано около подземната клиника, където вероятно държаха Сакс, да имаше херметични прегради. Ако нямаше, то беше доста вероятно с опита си за спасение да са убили приятеля си.
Изведнъж една от вратите пред тях се отвори с трясък и оттам изскочиха няколко облечени със скафандри мъже, които хукнаха надолу по улицата и изчезнаха от очите им. Мишел и Мая се приближиха до вратата и влязоха, като откачиха кабела между тях и извадиха от джобовете си парализиращите пистолети, които Койота им бе дал. Мишел удари с юмрук таблото, което отваряше вътрешната врата. Тя се приплъзна със съскане настрани. Вътре ги посрещнаха трима очевидно уплашени мъже. Бяха облечени в скафандри, но без шлемове. Мишел и Мая стреляха по тях. Те се свлякоха на земята, потръпвайки. Двамата ги замъкнаха в съседната стая и се постараха да ги оставят извън строя за по-продължително време. Мишел се зачуди дали не са ги простреляли прекалено много пъти. Понякога такива случаи водеха до сърдечни аритмии. Тялото му сякаш се бе разширило и скафандърът му изглеждаше тесен. Чувстваше се разгорещен, дишаше тежко и бе ужасно неспокоен. Мая очевидно изпитваше същото. Тя тръгна надолу, като почти тичаше. Стигнаха до третата врата вдясно. Там, според Спенсър, трябваше да се намира Сакс. Заключено. Мая извади от джоба си малък експлозив и го прикрепи към дръжката на вратата, след което и двамата се отдалечиха на няколко метра. Когато тя възпламени експлозива, вратата се отвори навън, издухана от излизащия отвътре въздух. Те влязоха тичешком и видяха вътре двама мъже, които се опитваха да херметизират шлемовете към скафандрите си. Щом ги забелязаха, единият посегна към кобура си, а другият се хвърли към пулта на бюрото си. Но тъй като и двамата бяха прекалено заети с шлемовете си, нито един от тях не успя да свърши това, което възнамеряваше.
Мая се върна, за да затвори вратата, през която току-що бяха дошли, и след това двамата нахлуха в последната зала. Някаква фигура със скафандър и шлем стоеше до една носилка и бърникаше нещо из главата на простряното върху нея тяло. Мая изстреля няколко заряда в изправената фигура. Тя се строполи на земята като ударена с юмрук и се загърчи в мускулни спазми.
Двамата се спуснаха към тялото в носилката. Беше Сакс, въпреки че Мишел го позна по фигурата, а не по лицето, което представляваше страховита маска на привидение или на мъртвец — две очи с тъмни кръгове около тях и стърчащ помежду им нос. В най-добрия случай беше в безсъзнание. Започнаха да го развързват. Върху избръснатата му глава бяха прикрепени електроди. Мишел потръпна, когато Мая просто ги изтръгна със замах. Той извади от джоба си тънък резервен скафандър и започна да облича безжизнения Сакс. В бързината действаше доста грубо, но Сакс дори не простена. Мая извади резервния си шлем и малък балон с кислород и ги включи. Ръката й стискаше толкова здраво китката на Мишел, че той вече започваше да се притеснява дали костите му ще издържат. Тя отново присъедини телефонния кабел и попита:
— Жив ли е?
— Май че да. Дай първо да го измъкнем оттук, пък после ще проверяваме.
— Виж само какво са направили с лицето му тези убийци. Фашисти!
Фигурата на пода — оказа се, че бе жена — започваше да се размърдва. Мая я изрита здравата в стомаха, наведе се, погледна я в лицето и изпсува учудено.
— Това е Филис.
Мишел хвана Сакс под мишниците и го повлече навън. Мая тръгна след тях. На пътя им внезапно изникна човешки силует. Мая вече насочваше пистолета си, но Мишел бутна ръката й встрани. Това бе Спенсър Джаксън — позна го по очите. Спенсър заговори нещо, но заради шлемовете си не успяха да го чуят. Той очевидно разбра, понеже повиши глас: