— Слава Богу, че дойдохте! Почти го бяха довършили. Щяха да го убият!
Мая каза нещо на руски, влезе тичешком в стаята и не след дълго се върна при тях. Звучна експлозия разтърси всичко. От вратата, през която току-що бяха излезли, изригнаха дим и отломки, които направиха на парчета отсрещната стена.
— Не! — извика Спенсър. — Това беше Филис!
— Знам! — изкрещя злобно Мая, но Спенсър не можа да я чуе.
— Хайде по-живо — настоя Мишел и подхвана Сакс отново. Той посочи с жест на Спенсър да си сложи шлема. — Да се измъкваме, докато все още можем. — Никой не показа с нещо, че го е чул, но все пак Спенсър нахлузи шлема си и му помогна да пренесат Сакс през коридора, по стълбите, до приземния етаж.
Отвън беше шумно като в ада и също толкова черно. По повърхността и из въздуха се носеха всякакви предмети. Нещо удари Мишел по стъклото на шлема му с такава сила, че го събори на земята. След това събитие всичките му спомени бяха доста относителни. Действаше като автомат. Мая присъедини телефонния кабел към компютъризираната гривна на Спенсър и изсъска някакви заповеди, които явно се отнасяха и за двама им. Гласът й бе твърд и премерен. Прехвърлиха неподвижното тяло на Сакс през стената на купола и запълзяха към шлюза, в който бяха оставили ровъра. Щом стигнаха, затвориха външната врата и започнаха да напомпват въздух в камерата. Подът на шлюза бе дебело покрит с пясък. Понесените от вентилатора частички замъгляваха въздуха, който сега им изглеждаше свръхпрозрачен. Примигвайки, Мишел се взря в лицето на Сакс през шлема. Все едно гледаше през маска за гмуркане. Никакви признаци на живот.
Когато вътрешната врата се отвори, те свалиха шлемовете и скафандрите си, с накуцване влязоха в колата и затвориха вратата заради праха. Лицето на Мишел бе влажно. Когато прекара ръка по него, установи, че това се дължи на кръвта, която изглеждаше яркочервена на силната светлина в ровъра. Течеше му кръв от носа. С периферното си зрение виждаше малко неясно. Цялата кола му изглеждаше тиха и замряла. Едното бедро на Мая бе доста зле разсечено, а плътта около това място бе измръзнала и побеляла. Спенсър изглеждаше невредим, но изтощен и много бесен. Той издърпа шлема на Сакс, като мърмореше:
— Не е трябвало просто така да издърпвате тези електроди. Можело е да направите нещо на човека! Трябваше да ме изчакате да дойда! Не сте знаели с какво се захващате!
— Ние не знаехме дали изобщо ще дойдеш — репликира го Мая. — Ти закъсня.
— Да, но не чак толкова много! Не е трябвало да се паникьосвате чак така!
— Не сме се паникьосвали!
— Тогава защо сте му махнали електродите толкова грубо? И защо уби Филис?
— Тя беше мъчителка и убийца!
Спенсър разтърси яростно глава.
— Тя беше пленник също като него!
— Глупости на търкалета!
— Ти пък откъде можеш да знаеш как е стоял въпросът? Не, ти просто я уби, понеже така ти изглеждаха нещата! Ти… ти не си по-различна от тях!
— Нещастник! Те са тези, които ни измъчват! Ти не можа да ги спреш, ето затова трябваше ние да се заемем с това!
Псувайки на руски, Мая се тръсна в едно от шофьорските места и подкара ровъра.
— Изпрати съобщение на Койота — излая тя на Мишел.
Мишел с мъка си припомни как се борави с радиото. Ръката му сякаш самостоятелно изчука компресирано послание, в което се казваше, че акцията им е завършила успешно. След това се върна при Сакс, който лежеше на кушетката и дишаше тежко. Явно беше в шок. Части от скалпа му бяха обръснати. И от неговия нос течеше кръв. Спенсър внимателно я изтри, като клатеше тъжно глава.
— Те използват фокусиран ултразвук и сума ти други дяволии… — каза той мрачно. — Подобно ровичкане из мозъка на човек може да… — Разтърси глава, сякаш за да прогони мисълта.
Пулсът на Сакс бе слаб и неритмичен. Мишел се зае да смъква скафандъра от него, наблюдавайки как ръцете му се движат като носени от течението морски звезди. Те сякаш не зависеха от волята му, все едно се опитваше да борави с повреден телеоператор. „Зашеметен съм — помисли си той. — Може да имам и мозъчно сътресение.“ Чувстваше как му се гади. Зад него Спенсър и Мая си крещяха един на друг и побесняваха все повече и повече с всеки изминал момент. Не можеше да разбере защо.
— Тя беше просто една кучка!
— Ако убивахме хората за това, че са кучки, ти вероятно изобщо нямаше да стигнеш до борда на „Арес“!