Да, вярно е, че първият човек, видял малките червени човечета, е Джон Буун. Че какво друго бихте могли да очаквате? Видял ги още в първите часове след приземяването си на Марс. По-късно се научил да ги вижда, дори когато са неподвижни и започнал да говори с онези, които забелязвал в стаята си. Говорил, говорил, говорил, докато най-накрая малкият народ не се предал и не заговорил и той. Всеки научил езика на другия, така че в речта на червените човечета и до днес се срещат някои джонбууновизми. Когато Буун си тръгвал отнякъде, с него поемала цяла тълпа. На тях това им харесвало, а и Джон не бил от най-чисто плътните, така че в общи линии идеално си паснали. Да, в нощта, когато го убиха в Никозия, с него имаше неколцина от тях. Ето всъщност защо онези араби умряха по-късно същата нощ. След тях тръгна цяла орда от малките червени човечета. Гадно, а?
Така или иначе малкият червен народ още живее редом с нас, само че след смъртта на Джон си трае и ни наблюдава с рубиненочервените си очи, опитвайки се да разбере какво точно сме ние и защо вършим това, което вършим. Сега вече те могат да сключват сделки с нас и да получават каквото пожелаят. А това, което искат, са хора, с които да могат да разговарят и да бъдат приятели, такива, които да не ги измитат всеки няколко месеца и да не унищожават планетата. Затова ни наблюдават и ни следват на цели тълпи. Вече почти са готови да разговарят с нас. В момента те определят с кого именно да се свържат. Питат се: „Кой ли от тези огромни идиоти знае за Ка?“
Абсолютно вярно. Това е тяхното име на Марс. Ка. Арабите са особено доволни, понеже те наричат Марс Кахира. Японците също, защото на техния език Марс е Касей. Всъщност имената на Марс на почти всички земни езици съдържат в себе си звука Ка. В някои от диалектите на малкия червен народ този звук се среща като м’ка. Доста земни имена на Марс съдържат и този звук. Възможно е червените дребосъци да са имали преди време развита космическа техника. Ако това е било така, сигурно са идвали на Земята под формата на елфи, феи и останалите членове на така наречения „малък народ“. Вероятно тогава са ни разказали откъде идват и как се нарича тази планета на техния език. От друга страна е възможно самата планета по хипнотичен път да въздейства върху съзнанията на тези, които я наблюдават, без значение дали са стъпили на повърхността й или я виждат като малка червена звездичка в небето. Не знам, може и самият цвят да има нещо общо. Ка.
С две думи, ка ни наблюдават и се питат: „Кой знае за Ка? Кой прекарва времето си на Ка, кой изучава Ка, кой обича да докосва Ка, кой се разхожда по Ка и оставя Ка да го обсеби? Кой оставя праха в стаята си недокоснат?“. Ето с тези хора ще разговарят те. Ка казват: „Много скоро ще се изправим пред вас, но само пред онези от вас, които (по наше мнение) харесват Ка. Така че е по-добре да се подготвите. Ще измислим някакъв план. Ще настане време, когато ще зарежем всичко и ще тръгнем към един нов свят. Ще настане време, когато ще освободим Ка.“
Потеглиха на юг в мълчание. Колата често поднасяше под атаките на вятъра. Минаваха час след час, но Мишел и Мая не се обаждаха. Един сигнал трябваше да пристигне в случай на успех, а друг — в случай на провал. Ниргал с всеки изминал момент се плашеше все повече и повече от продължителното чакане. Целият план сега му се струваше налудничав. Зачуди се защо Койота бе решил именно така. Естествено Ниргал, както и всички останали, се бяха съгласили с плана, а Спенсър, Мая и няколко червени от Мареотис дори бяха помогнали да го формулират. Но едва ли някой бе очаквал ураганът да стане толкова свиреп. Без съмнение Койота бе техен водач, а сега той изглеждаше объркан, почти обезумял — от бяс, тревоги и страх.
Изведнъж радиото изпиука така рязко, сякаш наблизо бяха изтрещели две-три светкавици. Веднага последва и декодираното съобщение. „Успех“. Успех. Бяха открили Сакс и го бяха спасили.
Настроението в колата се промени като изстреляно с топ — от униние във въодушевление. Всички крещяха несвързано, смееха се и се прегръщаха. Койота подкара към мястото, където трябваше да се срещнат с Мая и Мишел. Там всички се втурнаха вкупом към ровъра, в който беше и Сакс, готови да продължат празненството. Ниргал се шмугна в шлюза и стисна ръката на Спенсър. Нисичък човек с кръгло лице. Ръцете му трепереха, но независимо от това изгледа втренчено Ниргал.
— Радвам се да се запознаем — каза той. — Доста неща съм слушал за теб.
Кръвнишкият поглед на Мая преряза като с нож веселието им. Всъщност, след като първоначалната радост от срещата им премина, стана ясно, че нещата в този ровър не бяха съвсем наред. Сакс беше спасен, но явно бяха позакъснели малко. Мая рязко им каза, че го бяха измъчвали. Не можеха да разберат дали онези не са му причинили нещо, понеже все още не бе дошъл в съзнание.