— Трябва да поддържаме пласта воден лед около пласта сух лед, така че въздухът да остане добър. Затова температурата тук е винаги малко над точката на замръзване, но не много. На мен лично това ми харесва. Струва ми се, че е най-добрата възможна температура.
— Спомени.
— Аха.
От всички хора, с които Ниргал запозна Арт, новият му приятел си пасна най-добре с Надя. Още от самото начало, за голямо учудване на Ниргал, Арт и Надя изпитаха някакво взаимно привличане. Беше му приятно да гледа това. Той наблюдаваше старата си учителка с обожание, докато тя по свой начин се изповядваше пред атаката въпроси на Арт. Лицето й изглеждаше направо древно, с изключение на удивителните й светлокафяви очи със зелени искрици около зеницата — очи, които излъчваха дружелюбен интерес, интелигентност… и леко объркване от кръстосания разпит на Арт.
Тримата обикновено в края на деня се събираха в стаята на Ниргал и си приказваха, гледайки към селото или, през другия прозорец, към езерото. Арт крачеше из малкия цилиндър от прозореца към вратата и пипаше с пръст грапавините по зеленото дърво.
— И вие наричате това дърво? — попита той, вторачен в бамбука.
Надя се засмя.
— Поне аз го наричам така. Да живеем в тези неща бе идея на Хироко. И то нелоша идея. Добра топлоизолация, огромна устойчивост, никакво дърводелство, освен поставянето на врата и прозорец…
— Предполагам, че навремето едва ли сте имали нещо против да имате подобни къщички в Андърхил, а?
— Пространствата, с които разполагахме там, бяха много малки. Освен може би в галериите. Във всеки случай тези неща до скоро не бяха развити.
Тя започна на свой ред кръстосан разпит и му зададе милион въпроси за Земята. Какви материали използваха сега за строителството на къщи? Имаха ли намерение да използват енергията на ядрения синтез за комерсиални цели? Вярно ли бе, че ООН е безвъзвратно съкрушена от войната през 2061 година? Опитваха ли се да построят космически елеватор и на Земята? Каква част от населението получаваше геронтологичната терапия? Кои от големите транснационални компании имаха най-голямо влияние? Бореха ли се компаниите помежду си за надмощие?
Арт добросъвестно отговаряше на всички въпроси, доколкото можеше, и въпреки че често клатеше глава, недоволен от себе си, Ниргал за кратко време научи много. Надя изглежда чувстваше същото. И двамата доста често се усмихваха.
Когато Арт на свой ред задаваше въпроси, отговорите на Надя бяха приятелски, но доста различни по дължина. Ставаше ли дума за настоящите й проекти, тя се впускаше в подробности, щастлива, че може да опише всички строителни обекти в южното полукълбо, върху които работеше. Но когато Арт по обичайния си прям и откровен начин й задаваше въпроси относно ранните й години в Андърхил, тя обикновено просто свиваше рамене, дори когато той я питаше за подробности по строителството.
— Не си спомням много добре — бе любимият й отговор.
— Я стига!
— Така е, повярвай ми. Всъщност това се превръща в истински проблем. На колко си години?
— На петдесет. Или на петдесет и една, вече забравих точно.
— Е, а аз пък съм на 120 години. Не се учудвай толкова. Като се вземе предвид геронтологичната терапия, това изобщо не е чак толкова много — ще видиш! Преди две години за последен път съм се подлагала на терапия и макар че не се чувствам като тийнейджърка, все още съм добре. Всъщност — доста добре. Но мисля, че паметта е слабото място във веригата. Вероятно просто мозъкът ми не може да побере толкова голямо количество информация. А може би и аз не се опитвам да запомням. Не съм единствената с подобен проблем. Мая е дори още по-зле и от мен. Всички на моята възраст са така. Влад и Урсула изглеждат доста загрижени. Учудена съм, че не са помислили за това, когато са разработвали терапията.
— Може би са помислили, но след това са забравили.
Смехът й показа колко е изненадана.
По-късно, след вечеря, Арт изведнъж каза:
— Наистина би си заслужавало да се опитате да организирате една среща на всички тези групи от подземния свят.
Мая, която бе седнала на съседната маса, го погледна подозрително — по начина, по който бе започнала да го гледа още в Екус Касма.
— Това е невъзможно — отсече тя. Ниргал си помисли, че Мая изглежда много по-добре, откакто се бяха разделили за последен път — отпочинала, висока, дългокрака, грациозна и сексапилна. Тя изглежда бе подминала с пренебрежение вината си за онова убийство, което бе извършила — с небрежен жест, като палто, което не й се бе понравило.