— Защо? — обърна се към нея Арт. — Няма ли да се чувствате удобно, ако живеете на повърхността?
— Очевидно да. Дори ще можем да се преселим в „полусвета“. Само че това не е чак толкова просто. В орбита и на повърхността са разположени огромно количество полицейски сили, които, когато ни видяха за последен път, се опитаха да ни убият. А и начинът, по който са се отнесли със Сакс, показва, че нещата не са се променили кой знае колко.
— Не съм казал, че са се променили. Но според мен има неща, които бихте могли да направите, за да стане съпротивата ви по-ефективна. Като например това да се обедините и да разработите общ план. Да влезете във връзка с организации на повърхността, които биха ви подкрепили. И други такива работи в същия дух.
— Опитвали сме подобни неща — възрази хладно Мая. Но Надя кимаше одобрително, а в съзнанието на Ниргал се надпреварваха картини от мечтите му. Сабиши. Обща среща на подземния свят…
— Тези от Сабиши ще дойдат със сигурност — обади се той. — Те от доста време организират подобни неща. В общи линии това е същността на „полусвета“.
— Трябва да помислите как да се свържете и с „Праксис“ — каза Арт. — Моят бивш шеф, Уилям Форт, доста би се заинтересувал от подобна среща. А членовете на „Праксис“ са заети с изобретения, които биха ви се понравили.
— Твоят бивш шеф ли? — попита Мая.
— Да — отговори Арт с невинна усмивка. — Сега вече аз съм си началник.
— По-скоро бих казала, че си наш пленник — излая Мая.
— Е, когато си пленник на анархисти, това е едно и също.
Надя и Ниргал се засмяха, ала Мая изръмжа нещо и се извърна.
— Според мен това не е лоша идея — каза Надя. — Оставихме Койота да ръководи мрежата прекалено дълго.
— Хич не си мисли, че не съм те чул! — изджафка Койота от съседната маса.
— Как ти се струва идеята? — попита го Надя.
Той сви рамене.
— Е, без съмнение трябва да направим нещо. Те вече знаят, че сме тук долу.
Това предизвика замислено мълчание.
— Следващата седмица ще пътувам на север — обърна се Надя към Арт. — Можеш да дойдеш с мен, ако искаш… Ниргал, и ти също. Вероятно ще спирам в много убежища. Може да им подхвърлим идеята за конгрес.
— С най-голямо удоволствие — отвърна поласкано Арт. Съзнанието на Ниргал бясно препускаше, докато обмисляше възможностите. Пребиваването му в Гамета изглежда бе събудило някакви латентни части от мозъка му. Той ясно видя двата свята един в друг — белият и зеленият, разпръснати в две различни измерения, странно прегънати един в друг… също както подземният свят и хората на повърхността бяха тромаво съединени в един „полусвят“. Един нефокусиран свят…
И така следващата седмица Ниргал, Арт и Надя потеглиха на север. Заради арестуването на Сакс Надя не искаше да поема излишни рискове и да спира в някой от многото открити градове по техния път. Тя сякаш не се доверяваше и на всички скрити убежища. Когато работата опираше до пазене на тайни, Надя бе една от най-конспиративните личности. По времето на всички онези години, прекарани в криене, също като Койота бе построила цяла система от нейни лични малки убежища и сега пътуваха от едно на друго, като прекарваха късите дни в спане и очакване на относителен комфорт. Не можеха да пътуват през зимните дни, понеже покривалото на мъглата от няколко години насам прогресивно изтъняваше, а площта му намаляваше. Тази година мъглата не беше нищо повече от лека мараня или от разпокъсани ниски облаци, които се носеха безпорядъчно над неравната земя.
Дните отминаваха един след друг, всеки един подобен на предния. Ниргал откри, че е много приятно човек да пътува с хора като Арт и Надя. И двамата бяха уравновесени, спокойни и забавни. Арт беше на петдесет и една, Надя — на 120, а Ниргал — само на дванадесет марсиански години (някъде около 25 земни), но независимо от големите разлики във възрастта, тримата говореха помежду си като равни. Ниргал можеше свободно да изпробва идеите си върху тях — никой от двамата нито веднъж не се засмя, нито му се подигра, дори когато виждаха някакви проблеми и му ги посочваха. В действителност идеите им бяха почти еднакви. Казано на езика на марсианската политика, и тримата бяха умерени зелени асимилационисти — бууновисти, както се изрази Надя. Дори темпераментите им бяха едни и същи — нещо, което Ниргал не бе изпитвал по отношение на никой друг.
В паузата между нощните им разговори те за кратко се отбиваха в някои от големите убежища на Юга, като представяха Арт на хората там и между другото им подхвърляха идеята за някакво събиране или конгрес. Отведоха земянина в Богданов Вишняк и го шашнаха с гледката на гигантския комплекс, построен дълбоко навътре в мохола — много по-голям от останалите скрити убежища. Оцъклените от учудване очи на Арт бяха достатъчно красноречиви. Ниргал си припомни собственото си изумление, когато за пръв път бе посетил това място с Койота още като дете.