Джаки подкара ровъра към върха на най-високия хълм в околностите. Оттам можеха да видят всичко наоколо чак до източника на облака. Първоначалното предположение на Ниргал се оказа вярно: мохолът Рейли сега представляваше ниско хълмче, цялото черно, с изключение на покрилите го яркооранжеви пукнатини. Пушекът излизаше от една дупка в този хълм — мрачен, плътен и размътен. Къс неравна черна скала се проточваше от юг към тях и след това завиваше надясно.
Докато седяха в колата и безмълвно наблюдаваха, голяма част от хълма, който покриваше мохола, се прекатури и се разцепи. Между черните парчета потече течна яркожълта лава, която се плискаше на всички страни и сипеше жълти искри навсякъде. Яркожълтият цвят бързо се превръщаше в оранжев и потъмняваше с всеки изминал миг.
След това за известно време всичко, освен колоната дим, остана неподвижно. През шума от вентилатора и бръмченето на двигателя те можеха да чуят постоянното басово боботене, прекъсвано от време на време от гърмежи и трясъци, които съвпадаха с внезапните избликвания на пушек от процепа. Ровърът леко се заклати върху амортисьорите си.
Останаха на хълма и продължиха да наблюдават, Ниргал прехласнат, а Джаки възбудена и разговорлива. Когато късовете лава се откъснаха от хълма и разпръснаха наоколо капки разтопена скала, тя набързо попритихна. Двамата погледнаха през инфрачервения визьор на ровъра. Хълмът изглеждаше брилянтнозелен и осеян с блестящи бели пукнатини. Езикът от лава, който облизваше полето, също бе яркозелен. Мина около час, преди оранжевата скала да се превърне в черна във видимата част на спектъра. Иначе през инфрачервения визьор изумруденият цвят стана тъмнозелен за десетина минути. Зеленото се изливаше в света, а бялото избухваше и разцъфтяваше от него…
Хапнаха набързо и след като измиха чиниите, Джаки поведе Ниргал през разхвърляната кухня. Очите й блестяха, а по устните й играеше лека усмивка. Ниргал добре познаваше тези белези и я приласка, докато се преместваха напред в малкото пространство на ровъра пред шофьорските седалки. Много се радваше на подновената им интимност — толкова рядка и толкова ценна.
— Обзалагам се, че навън е топло — отбеляза той.
Тя извърна рязко глава към него. Очите й бяха широко отворени.
Без да промълвят нито дума повече, те се облякоха, влязоха в шлюза и, хванати ръка за ръка, зачакаха вратата да се отвори. Когато това стана, двамата излязоха от ровъра и тръгнаха по сухия ръждивочервен чакъл. Ръцете им бяха здраво стиснати. Тръгнаха, олюлявайки се, към новата лава през дупки, могили и високи до гърдите им скали. Вероятно бе редно да разменят някоя и друга дума помежду си, но те не го направиха. От време на време вятърът ги заливаше като вълна. Дори през многопластовия си скафандър Ниргал почувства горещината му. Повърхността под краката им трепереше едва доловимо, а тътенът бе доста отчетлив и вибрираше в стомасите им. На всеки няколко секунди боботенето бе прекъсвано от нисък трясък или от рязък шум от пропукване. Без съмнение тук беше опасно. Имаше едно малко обло хълмче, подобно на онова, върху което бяха паркирали ровъра, откъдето се откриваше чудесна гледка от близко разстояние към лавовия език. Без да говорят, те закрачиха към него. Ръцете им все още бяха хванати здраво.
От върха на хълмчето виждаха много добре новото черно течение и непрекъснато променящата се мрежа огнени оранжеви пукнатини. Шумът беше направо оглушителен. Очевидно отсега нататък новата лава щеше да тече надолу, от другата страна на черната маса. Намираха се върху доста висока точка от брега на това течение. Ако погледнеха надолу, щяха ясно да различат посоката, в която течеше лавата — от дясно на ляво. Едно внезапно повишаване на нивото й щеше да ги залее незабавно, но това изглеждаше доста невероятно. Пък и във всеки случай опасността тук навън не беше по-голяма, отколкото ако бяха вътре в колата.