Надя отговори:
— Да, ала въпросът е кой изпраща тези сили към нас? И какви са хората от тези сили? Съмнявам се, че някой от тях лично ни мисли злото. В настоящия момент те могат да бъдат на наша страна толкова лесно, колкото са и против нас. Трябва да съсредоточим усилията си върху техните началници и собственици.
— О-без-гла-вя-ва-не — каза Сакс.
— Не ми харесва как звучи това. Измисли друг термин.
— Задължително пенсиониране? — предложи Мая злъчно. Надя хвърли кръвнишки поглед към старата си приятелка.
— Принудително уволнение — обади се Арт отзад, където току-що се бе появил.
— Имаш предвид преврат — заяви Мая. — Да се бориш не с цялото население на повърхността, а само с водачите и с бодигардовете им.
— И с армиите им — настоя Ниргал. — Засега не можем да сме сигурни, че те евентуално биха въстанали или че са неутрални.
— Така е. Но дали ще се бият, ако няма кой да им заповядва?
— Някои може и да се бият. В края на краищата това им е работата.
— Да, само че няма да имат чак толкова голям стимул — реши Надя. Тя обмисляше внимателно думите си, докато говореше. — Без национализъм или етнически конфликти, или някакво друго чувство за дом и родина, не мисля, че тези хора ще се бият до смърт. На тях им е било заповядано да защитават могъщите. Ако се появи нова по-егалитарна система, те може би ще почувстват конфликт между предаността си към едните и към другите.
— Привилегия на пенсионирането — присмя се Мая и хората се засмяха. Но Арт репликира отзад:
— Защо да не го обясним по този начин? Ако не искате революция, концептуализирана като война, трябва да я замените с нещо друго, нали така? Тогава защо да не използваме икономиката? Наречете го смяна на практиката, ако искате. Точно това правят хората от „Праксис“, когато говорят за човешки капитал или за биоинфраструктура — просто изразяват всичко с икономически термини. Това до известна степен е абсурдно, но със сигурност има голямо значение за онези хора, за които икономиката е най-важната парадигма. А това естествено включва и транснационалните компании.
— Тоест — каза ухилено Ниргал, — първо ще уволним местното ръководство, а после ще повишим полицията, докато ги обучаваме наново.
— Да, нещо от този род.
Сакс клатеше глава.
— Не можем ги стигна — каза той. — Трябва сила.
— Нещо трябва да се промени, за да не допуснем още една шейсет и първа година! — настоя Надя. — Важно е да обмислим всичко. Може би има определени исторически модели, но не тези, които споменахте. Нещо от рода на „нежните революции“, които сложиха края на Съветската ера, или нещо подобно.
— Но за да се осъществи подобна „нежна революция“, е необходимо да има налице недоволно население — обади се Койота — или система, която се разпада. А нито едно от тези две условия тук не съществува. Хората са си добре и са щастливи, че са тук.
— Но на Земята — в беда — отбеляза Сакс. — Разпада.
— Хм-м… — измърмори Койота и седна до Сакс, за да обсъдят това. Разговорите със Сакс все още бяха мъчителни, но благодарение на Мишел поне бяха възможни. Надя бе много щастлива да види как Койота дискутира с него.
А споровете около тях продължаваха. Хората обсъждаха теориите за революцията и когато се опитваха да заговорят за самата 2061 година, старите им болки неизменно излизаха на преден план. А и ставаше ясно, че е налице тотално неразбиране. Никой явно не знаеше какво точно се бе случило в онези кошмарни месеци. В един момент това стана очевидно, когато Михаил и няколко обитателя на Корольов започнаха да спорят кой именно бе убил пазачите.
Сакс се изправи и размаха лектерна си.
— Трябват факти — първо — изграчи той. — А после диализи — анализи!
— Добра идея — отзова се Арт незабавно. — Ако тази група може да събере на едно място историята на войната накратко и да я предостави на конгреса като цяло, това ще ни бъде от голяма полза. Можем да оставим дискусиите върху революционната методология за последните главни събирания, какво ще кажете?
Сакс кимна и седна. Неколцина напуснаха семинара, а останалите притихнаха и се скупчиха около Сакс и Спенсър. Бяха останали главно ветерани от войната, както забеляза Надя, плюс Джаки, Ниргал и още няколко местни жители. Надя бе чела няколко от разработките на Сакс от Бъроуз за войната през 2061 и се надяваше, че те заедно със свидетелствата на очевидци ще спомогнат за постигането на първично разбиране на главните причини. Това евентуално щеше да стане почти половин век, след като войната бе свършила, но, както каза Арт, когато му го спомена, това изобщо не беше нетипично. Той вървеше до нея, сложил ръка на рамото й, и изглеждаше абсолютно безучастен към онова, което бе наблюдавал тази сутрин — свидетелство за раздробения на множество фракции подземен свят.