— Не постигнахме кой знае какво — призна той. — Но всичко винаги започва по този начин.
На втория ден следобяд Надя посети един от семинарите, посветен на въпроса за тераформирането. Според нея това бе въпросът, който причиняваше най-много разногласия сред тях. Хората, които присъстваха на семинара, го доказваха лично. Залата на границата на парка Лато бе претъпкана и затова преди да започне събирането, председателят изведе присъстващите в парка, на поляната срещу канала.
Няколкото червени, които бяха дошли, настояха, че самият процес на тераформирането е преграда пред надеждите им. Ако марсианската повърхност станеше годна за обитаване от човешки същества, тя щеше да се превърне в отражение на земните критерии за планета. Като се вземеха предвид острите демографски и екологични проблеми на Земята и космическия елеватор, който в момента се строеше като аналог на марсианския, можеше да се твърди, че веднага ще последва масирана емиграция. А това щеше да сложи край на всички възможности за независимост на Марс.
Хората, занимаващи се с тераформирането, наречени зелени, възразиха, че при наличието на годна за живот повърхност ще е възможно да се живее навсякъде и хората ще са безкрайно по-малко уязвими, съответно и в по-добра позиция за завземане на властта.
Тези две гледни точки бяха обсъждани от всички възможни посоки, във всички възможни комбинации и вариации. В центъра на събирането бяха Сакс Ръсел и Ан Клейборн, които спореха все по-ожесточено и по-ожесточено, докато най-накрая всички останали не млъкнаха, респектирани от авторитета на тези двама древни противници.
Надя нещастно наблюдаваше бавно набиращия скорост сблъсък, обезпокоена за двамата си стари приятели. А и тя не бе единствената, която намираше гледката за тревожна. Много от присъстващите бяха гледали видеозаписа на прочутия спор между Ан и Сакс в Андърхил, пък и определено историята беше доста известна — един от най-големите митове за Първата стотица, мит от времето, когато нещата бяха много по-прости и различните личности можеха да застават на коренно различни позиции. Ан вече бе загубила веднъж този спор и това се отразяваше в самото й поведение — тя бе потисната, разочарована и почти загубила интерес. Нито следа от вихрената Ан, позната от видеолентите.
— Когато повърхността стане годна за обитаване — каза тя („когато“, а не „ако“, отбеляза си мислено Надя), — милиарди хора ще се юрнат насам. А докато живеем в убежища, логическите принципи ще поддържат броя на населението в милиони. Ето това е цифрата, необходима за успешно провеждане на революция. — Ан сви рамене. — Ако искаш, можеш да я вдигнеш още днес. Нашите убежища са скрити, а техните не са. Ние разбиваме техните, те няма какво да атакуват в отговор — с две думи, те умират, ние поемаме ръководството. А тераформирането унищожава тези преимущества.
— Няма да участвам в подобно нещо — намеси се Надя, когато почувства, че не може да издържа повече. — Помниш какво беше в градовете през 61-а.
Хироко, която бе седнала на задните редове и наблюдаваше безучастно, сега взе думата за пръв път:
— Нашата цел не е нация, основана на геноцид.
Ан сви рамене.
— Искаш безкръвна революция, но такова нещо не е възможно.
— Възможно е — отвърна Хироко. — „Нежна революция“, ето това искам.
— Добре — кимна Ан. Никой не можеше да спори с Хироко — това бе просто невъзможно. — Но дори и така, въпреки всичко ще е по-лесно, ако повърхността е негодна за обитаване. Този преврат, за който говориш… искам да кажа, помисли си. Ако завземеш електростанциите в големите градове и кажеш: „Ние сега сме на власт“, хората щат-нещат ще се съгласят. Обаче ако населението е няколко милиарда, благодарение на това, че повърхността е годна за обитаване, и ти уволниш десетина-двайсет човека и обявиш, че си на власт, много вероятно е хората да кажат: „Власт върху какво?“ и да те пренебрегнат.
— Това… — каза Сакс бавно, — това предполага — завземем — докато повърхността — необитаема. След това — като независим — процес.
— Те ще искат да те арестуват — заяви Ан. — Щом видят, че повърхността започва да се развива, ще го поискат.
— Не и ако банкрутират — поклати глава Сакс.
— Транснационалните компании държат здраво — възрази Ан. — Не си мисли обратното.