— Тераформирането — необратимо — изграчи Сакс. — Ще е тактически трудно — технически трудно — да сврем — да спрем. Опит — като предния. И може и да не… И околната среда — може — оръжие — в наша пауза — в наша полза.
— Как така? — попитаха няколко души, но Сакс не поясни. Беше се съсредоточил върху Ан, която го наблюдаваше с любопитно, сякаш отчаяно изражение.
— Ако сме на път да постигнем годност за обитаване на повърхността — каза тя, — то тогава Марс ще представлява апетитна хапка за транснационалните компании. Може би дори и тяхно избавление, ако нещата там долу се оплескат. Тогава ще могат да дойдат тук, да поемат властта и да създадат един техен нов свят, като оставят Земята да върви по дяволите. Ето това е проблемът — ние просто сме без късмет. Видя какво се случи през шейсет и първа. Те имат огромни армии на разположение, ето как задържат властта си тук.
Сакс сви рамене и примигна. Докато ги гледаше, Надя почувства как сърцето й трепна от болка. И двамата бяха толкова вяли, сякаш не им пукаше за нищо. Ан приличаше на излязла от някаква стара снимка, Сакс беше просто неуместно очарователен — и двамата сякаш бяха на по седемдесет години. Докато ги наблюдаваше и чувстваше напрегнатото биене на сърцето си, Надя не можеше да повярва, че и двамата отдавна са на по 120, направо нечовешки възрастни и древни, толкова… променени, обрулени, износени от прекалено много опит, използвани, преуморени, изтормозени… или поне прекалено безстрастни, за да си позволят нещо повече от обикновена размяна на думи. Дори и за това сякаш нямаха вече сили, понеже бяха научили колко малко значение имат думите и просто стояха безмълвни и се гледаха право в очите. Почти бяха изцедени от гняв.
Но мълчанието им бе компенсирано от останалите. Младите „луди глави“ се впуснаха в ожесточена дискусия. Червените смятаха тераформирането за част от империалистическия процес. Сравнена с тях, Ан бе направо умерена. Те дори се нахвърлиха върху Хироко в гнева си.
— Не наричай това „ареоформиране“ — изкрещя една от тях. Хироко изгледа слисано русата валкирия, която изглеждаше направо вбесена от използването на тази дума. — Имаш предвид тераформиране и извършваш тераформиране. Писна ми да го наричаш „ареоформиране“!
— Ние тераформираме планетата — вметна Джаки, — а планетата ни ареоформира.
— Това също е лъжа!
Ан се втренчи мрачно в Джаки.
— Твоят дядо някога ми каза същите тези думи — каза тя. — И то преди доста време. Както може би знаеш. Но аз все още чакам да разбера какво точно означава „ареоформирането“.
— Всички родени тук са го изпитали на себе си — заяви Джаки.
— Как? Ти си родена на Марс — обясни ми с какво си по-различна?
Джаки пламна.
— Марс е единственото място, което познавам, също както и останалите местни жители. Единствено за него ми пука. Възпитана съм от култура, създадена от множество жилки от земните ни предци, превърната в нещо ново, марсианско.
Ан сви рамене.
— Не ми се струва, че си по-различна от нас. Напомняш ми за Мая.
— Майната ти!
— Точно същото би казала и Мая. Ето това е твоето „ареоформиране“. Ние сме и ще си останем човешки същества, каквото и да казва Джон Буун. Той наприказва доста работи, но нито едно от тях не се сбъдна досега.
— Още не — каза Джаки. — Но процесът се забавя, когато е в ръцете на хора, които мислят по един и същи начин от 50 години насам. — Доста от младежите се засмяха при тези думи. — Всъщност, защо да вплитаме безпричинни лични обиди в един политически спор?
И тя впи поглед в Ан, на вид спокойна и отпусната, с изключение на пламъчетата в очите й, които още веднъж напомниха на Надя каква мощ представлява Джаки. Почти всички местни жители бяха на нейна страна, две мнения по въпроса нямаше.
— Ако не сме се променили тук — обърна се Хироко към Ан, — тогава как ще обясниш съществуването на твоите червени? Как ще обясниш ареофанията си?
Ан сви рамене.
— Те са изключения.
Хироко поклати глава.
— Те са духът в нас. Природата има дълбоко влияние върху човешката психика. Ти си изучавала екологията и си червена. Трябва да признаеш, че това е истина.
— Истина за някои, но не за всички — отвърна Ан. — Повечето хора очевидно не чувстват този дух. Всички градове си приличат — всъщност са неотличими един от друг по всички най-важни признаци. Така че когато хората пристигат на Марс и се заселват в някакъв град, къде е разликата? Няма такава. Затова те мислят единствено как да унищожат природата извън града, също както правят и на Земята.
— Тези хора могат да бъдат научени да разсъждават по различен начин.