— Да, сър — отвърна той. — Така смятам.
— Добре. — Дийн отключи първата ключалка, извади ключа и го пъхна във втората.
— Необходимо ли е да те оковаваме, Джон? — попитах аз.
Кофи като че ли се замисли над въпроса ми.
— Ако искате — каза накрая. — Но няма нужда.
Кимнах на Бруталния, който отвори вратата на килията, после се обърнах към Хари, който насочи 45-милиметровия пистолет на Уетмор към негъра, докато той излизаше навън.
— Дай ги на Дийн — казах.
Хари примигна, сякаш се събуждаше от кратък сън, видя пистолета и палката на Пърси в ръцете си и ги подаде на Стантън. Междувременно Кофи изпълни пространството в коридора. Голият му череп почти докосваше една от покритите с мрежа електрически крушки на тавана. Застанал там с ръце, отпуснати пред себе си, и с рамене, увиснали над огромните му гърди, той отново, както и първия път, щом го видях, ме накара да си помисля за огромна мечка.
— Заключи играчките на Пърси в бюрото на дежурния, докато не се върнем — казах аз.
— Ако се върнем — прибави Хари.
— Ще ги заключа — отвърна ми Дийн, без да обръща внимание на Теруилигър.
— И ако се появи някой — навярно няма, но все пак — какво ще му кажеш?
— Че към полунощ Кофи се е разбунтувал — отвърна Дийн. Изглеждаше съсредоточен като колежанин на важен изпит. — Че е трябвало да му облечем усмирителната риза и да го заключим в карцера. Ако се чува шум, просто ще си помислят, че е той. — Стантън погледна към Джон Кофи.
— А къде сме ние? — попита Бруталния.
— Пол е в администрацията да отнесе документите на Дел и да провери свидетелите. Този път е особено важно, защото екзекуцията не е минала гладко. Казал е, че навярно ще прекара там дежурството. Вие тримата с Хари и Пърси сте в пералнята и си перете дрехите.
Е, поне така беше думата. Нощем в пералнята се играеше на различни хазартни игри и за надзирателите, които участваха в тях, се казваше, че си перат дрехите. На тези събирания обикновено се внасяше и контрабанден алкохол. Предполагам, че в затворите винаги е било така, още откакто са се появили. Когато прекарваш живота си сред престъпници, не можеш да не поизцапаш ръцете си. Във всеки случай нямаше голяма вероятност да ни потърсят. В „Студената планина“ към „прането на дрехи“ се отнасяха извънредно дискретно.
— Точно така — казах аз, завъртях Кофи и го побутнах да тръгне. — А ако всичко се провали, Дийн, ти не знаеш абсолютно нищо.
— Лесно е да се каже, но…
В този момент между решетките на килията на Уортън се провря една мършава ръка и сграбчи огромния бицепс на Кофи. Всички ахнахме. Дивия Бил трябваше да спи като заклан, но въпреки всичко стоеше там, олюлявайки се назад-напред като жестоко ударен боксьор, и се хилеше с мътен поглед.
Кофи реагира по неочакван начин. Той не се отдръпна, а също ахна, поемайки си въздух през зъби, сякаш е докоснал нещо студено и гадно. Очите му се разшириха и за миг изглеждаше като че ли няма нищо общо с предишния тъповат негър. Когато ме бе накарал да вляза в килията при него, беше изглеждал наистина жив. Бе ми помогнал, както се изрази самият той. Отново изглеждаше така, когато протягаше ръце за мишката. И сега лицето му грееше за трети път, сякаш в мозъка му изведнъж е светнал прожектор. Само че този път беше различен. Този път бе по-студен и аз се зачудих какво ли би могло да стане, ако Джон Кофи ненадейно се разбеснее. Имахме пистолети и можехме да го застреляме, но навярно нямаше да е толкова лесно да го победим с голи ръце.
Бруталния явно си мислеше същото като мен, но Уортън просто продължаваше да ни показва вкаменената си усмивка.
— Къде си мислите, че отивате? — попита той. Думите му едва се разбираха.
Кофи стоеше неподвижно и отначало гледаше към Уортън, после към ръката му и накрая отново към лицето на Дивия Бил. Не можех да разчета изражението му. Искам да кажа, че виждах разума, изписал се на лицето му, но не бях в състояние да го разчета. Що се отнася до Уортън, изобщо не се притеснявах за него. По-късно нямаше да си спомня нищо — беше като пиян, изпаднал в безпаметност.
— Ти си лош човек — прошепна Кофи и аз не можах да разбера какво долавям в гласа му — болка, гняв или страх. Може би и трите неща едновременно. Негърът отново погледна надолу към ръката му — така човек обикновено гледа към насекомо, което може да го ухапе наистина зле.
— Правилно, черньо — с мътна, предизвикателна усмивка отвърна Уортън. — Адски лош.
В този момент изведнъж се изпълних с увереност, че ще се случи нещо ужасно, нещо, което изцяло ще промени плана ни, така както катастрофалното земетресение може да промени течението на река. Просто щеше да се случи и нито аз, нито който и да е от нас щеше да е в състояние да го спре.