— И това зная.
— Тогава какво ще правите?
Хвърлих цигарата си на улицата през парапета на верандата. После се изправих. Пътуването до вкъщи щеше да е дълго и студено и колкото по-скоро си тръгнех, толкова по-скоро щеше да свърши.
— Иска ми се да знаех, шерифе — казах аз, — но не зная. Със сигурност зная само, че второто парче пай беше грешка.
— Ще ти кажа нещо, умнико — заяви той. — Изобщо не мисля, че е трябвало да отваряш кутията на Пандора.
— Не съм я отворил аз. — И след тези думи си тръгнах.
Прибрах се късно — след полунощ — но жена ми ме чакаше. Подозирах, че ще е така, но въпреки това се зарадвах да я видя, зарадвах се, когато обви ръце около шията ми и притисна прекрасното си тяло до мен.
— Здравей, страннико — рече тя и ме докосна там долу. — Нищо лошо не се е случило с този приятел тук, нали? Съвсем здрав е.
— Да, госпожо. — Вдигнах я на ръце. Отнесох я в спалнята и правихме любов, а когато стигнах до кулминацията, онова невероятно чувство на излизане и освобождаване, си помислих за безкрайно разплаканите очи на Джон Кофи. И за думите на Мелинда: „Сънувах, че се скиташ в мрака, в който се скитах и аз.“
Още докато лежах върху жена си, която прегръщаше шията ми и бедрата й бяха преплетени с моите, самият аз се разплаках.
— Пол! — въздъхна тя, изненадана и уплашена. Струва ми се, че не ме бе виждала така повече от пет-шест пъти през цялото време на брака ни. При нормални обстоятелства не бях ревльо. — Какво има, Пол?
— Зная абсолютно всичко — отвърнах й през сълзи. — Зная прекалено много, ако искаш да ти кажа истината. Предполага се, че след по-малко от седмица трябва да екзекутирам Джон Кофи, но всъщност Уилям Уортън е убил момиченцата на Детерик. Бил е Дивият Бил.
5.
На следващия ден същата група надзиратели, които бяха обядвали в кухнята ми след ужасната екзекуция на Делакроа, отново се събра на обяд. Този път в нашия военен съвет участва и пети: жена ми. Именно Джан ме убеди да кажа на другите — отначало бях решил да не го правя. Не беше ли достатъчно зле, попитах я аз, че знаем ние?
— Не гледаш ясно на нещата — отвърна тя. — Навярно защото още си разстроен. Те вече знаят най-лошото — че Джон е осъден за престъпление, което не е извършил. Ако не друго, това поне малко облекчава положението.
Не бях толкова сигурен, но се съгласих с преценката й. Когато разказах на Бруталния, Дийн и Хари каквото знаех (не можех да го докажа, но наистина го знаех), очаквах да вдигнат врява до небесата, но първоначалната им реакция бе мълчание. После Дийн си взе още една от бисквитите на Джанис, започна да я маже с невероятно количество масло и каза:
— Джон видял ли го е, как смяташ? Видял ли е Уортън да захвърля момиченцата или може би даже да ги изнасилва?
— Смятам, че ако го беше видял, би се опитал да му попречи. Що се отнася до това, дали е видял Уортън, предполагам, че е възможно. Ако го е видял, по-късно го е забравил.
— Естествено — рече Дийн. — Той е особен, но това не означава, че е умен. Разбрал е, че е Уортън едва когато Дивият Бил се пресегна през решетките и го докосна.
Бруталния кимаше с глава.
— Ето защо Джон изглеждаше толкова изненадан… толкова шокиран. Спомняте ли си как се разшириха очите му?
Кимнах.
— Той използва Пърси срещу Уортън като оръжие, така каза Джанис, и аз постоянно си мислех за това. Защо му е на Джон Кофи да убива Дивия Бил? Пърси, може би — той смачка мишката на Делакроа точно пред него, той изгори Делакроа жив и Джон го знаеше — но Уортън? Уортън се е спречквал с всички ни по един или друг начин, но доколкото зная, изобщо не се е спречквал с Джон — през цялото време, откакто са заедно на Пътя, почти не са разговаряли. Защо му е да го убива? Той беше от окръг Пърдъм, а онези бели момчета там горе даже не забелязват негрите, освен ако случайно не им се изпречат на пътя. Тогава защо го е направил? Какво толкова ужасно би могъл да види или почувства от докосването на Уортън, че да запази отровата, която изсмука от тялото на Мели?
— И по този начин едва да не убие самия себе си — прибави Бруталния.
— Малко оставаше. И близначките на Детерик бяха единственото, за което можех да се сетя и което да е достатъчно ужасно, че да обяснява постъпката му. Казах си, че идеята е глупава, че се основава на прекалено много случайности и че просто не може да е истина. После си спомних нещо, което Къртис Андерсън ми писа в първото съобщение за Уортън — че е луд и че е обиколил целия щат преди грабежа, когато убил всички онези хора. „Обиколил целия щат“ — запомнил съм добре тези думи. После се сетих за начина, по който се опита да удуши Дийн при пристигането си. Това ме накара да си помисля за…