— Въпреки всичко — прибави той — няма закон, който да забранява на хората да спят в гората, господин Еджкоум. Самият аз съм го правил веднъж-дваж.
Наетият работник не спал в дома на Детерик, но на два пъти вечерял с тях. Трябва да е видял Хауи. Трябва да е видял момиченцата, Кора и Кати. Трябва да е слушал бъбренето им, навярно за това с какво нетърпение очакват идващото лято, защото ако били добри и времето било хубаво, мами понякога им разрешавала да спят навън на верандата, където можели да се преструват, че са съпруги на пионери, прекосяващи Големите равнини в конски фургони.
Мога да си го представя как седи на масата, яде печено пиле и приготвен от домакинята ръжен хляб, слуша, крие вълчите си очи, леко се усмихва и запомня всичко.
— Не ми прилича на онзи бесен човек, за когото ми разказа след пристигането му на Пътя, Пол — със съмнение рече Джанис. — Ни най-малко.
— Защото не сте го виждали в болницата в Индианола, госпожо — отвърна Хари. — Просто стоеше там с отворена уста и с увиснал от гърба на нощницата гол задник. Остави ни да го облечем. Помислихме си или че е упоен, или че е идиот. Нали, Дийн?
Стантън кимна.
— В деня след като свършил плевника и си тръгнал, някакъв мъж с кърпа на лицето обрал фирмата за товарен транспорт на Хампи в Джарвис — продължих аз. — Избягал със седемдесет долара. Взел и сребърната монета от 1892 година, която служителят носел като талисман. Намерили я в Уортън, когато го хванали, а Джарвис е само на петдесетина километра от Тефтън.
— Значи смяташ, че този крадец… този побъркан… е спрял за три дни да помогне на Клаус Детерик да боядиса плевника си? — попита жена ми. — Че е вечерял с тях и се е държал съвсем нормално?
— Най-страшното нещо в хората като него е колко са непредвидими — отвърна Бруталния. — Може да е замислял да убие семейство Детерик и да ограби къщата им, после да е взел друго решение само защото слънцето се е скрило зад облак в неподходящия момент или нещо подобно. Навярно просто е искал да се поохлади малко. Но най-вероятно вече е бил хвърлил око на двете момиченца и е възнамерявал да се върне. Как мислиш, Пол?
Кимнах. Разбира се, че си го мислех.
— И после трябва да се има предвид името, което е дал на Детерик.
— Какво име? — попита Джан.
— Уил Бони.
— Бони ли? Не зн…
— Това е истинското име на Били Хлапето.
— О. — После очите й се разшириха. — О! Значи ще можеш да помогнеш на Джон Кофи! Слава Богу! Сега само трябва да покажете на госпожа Детерик снимка на Уилям Уортън… снимката от досието му би трябвало да свърши работа…
Двамата с Бруталния разменихме тревожни погледи. Дийн изглеждаше малко по-оптимистично настроен, но Хари беше свел поглед към ръцете си, сякаш внезапно силно заинтригуван от ноктите си.
— Какво има? — попита Джанис. — Защо се споглеждате така? Сигурно онзи Макгий ще трябва…
— Роб Макгий ми се стори добър човек и мисля, че е страхотен в работата си — прекъснах я аз, — но няма никаква тежест в окръг Трапингъс. Действителната власт там е шерифът Крибъс, а той ще отвори за преразглеждане случая „Детерик“ на основата на онова, което успях да открия, на куково лято.
— Но… ако Уортън е бил там… ако Детерик е в състояние да го разпознае по снимката му и те се уверят, че е бил там…
— Фактът, че е бил там през май, не означава, че се е върнал и е убил момиченцата през юни. — Бруталния говореше тихо и внимателно, сякаш съобщаваше на някого за смърт в семейството му. — От една страна, имаш онзи човек, който помогнал на Клаус Детерик да боядиса плевника си и после си тръгнал. Оказва се, че навсякъде е извършвал престъпления, но за трите дни през май, през които е бил в Тефтън, срещу него няма никакви доказателства. От друга страна, имаш този огромен негър, когото си открил на речния бряг с двете убити момиченца в ръце, и двете голи. — Той поклати глава. — Пол е прав, Джан. Макгий може да изпитва известни съмнения, но той няма значение. Крибъс е онзи, който може да отвори случая за преразглеждане, а Крибъс не иска да разваля нещо, което смята за щастлива развръзка. „Някакъв си черньо — мисли си той, — при това не е тукашен. Чудесно. Ще отида в «Студената планина», ще мушна една пържола и ще ударя една бира в кръчмата, после ще го видя как се пържи и край.“