Джанис изслуша всичко това с ужас, после се обърна към мен:
— Но Макгий го вярва, нали, Пол? Виждам го на лицето ти. Помощник-шерифът знае, че не е арестувал когото трябва. Няма ли да застане срещу шерифа?
— По този начин само може да си загуби работата — отвърнах. — Да, струва ми се, в душата си той знае, че е бил Уортън. Но си казва, че ако си държи езика зад зъбите и играе играта, докато Крибъс или се пенсионира, или преяде до смърт, той ще получи поста му. И че тогава нещата ще се променят. Ето какво си казва, за да може да заспи, предполагам. Пък и навярно в едно отношение той не е по-различен от Крибъс. Казва си: „В края на краищата, това е само някаква си чернилка. Не е като да изпържим някой бял.“
— Тогава ще трябва да отидеш при тях — заяви Джанис и кръвта ми изстина от решителния й, твърд глас. — Да отидеш и да им кажеш какво си открил.
— А как да им кажем, че сме го открили, Джан? — тихо я попита Бруталния. — Трябва ли да им обясним, че Уортън е хванал Джон за ръката, докато сме го извеждали от затвора, за да направи чудо за жената на директора?
— Не… разбира се, че не, но… — Тя видя колко е тънък ледът в тази посока и се плъзна в друга. — Тогава ги излъжете — каза и предизвикателно погледна към Хауъл, после се обърна и погледна към мен. Погледът й беше достатъчно горещ, за да прогори дупка във вестник.
— Да излъжем — повторих. — За какво да излъжем?
— За това какво те е накарало да отидеш първо в окръг Пърдъм и после в Трапингъс. Иди при онзи дебел стар шериф Крибъс и го излъжи, че Уортън ви е казал, че е изнасилил и убил момиченцата на Детерик. Че си е признал. — Насочи огнения си поглед към Бруталния. — Ти можеш да го подкрепиш, Брутъс. Можеш да кажеш, че си бил там, когато си е признал, че и ти си го чул. Ами да, Пърси навярно също го е чул и може би тъкмо това го е побъркало. Застрелял е Уортън, защото не е бил в състояние да издържи на мисълта за онова, което той е сторил с децата. Това го е лишило от разсъдък. Просто… какво? Какво има сега, за Бога?
— Не бяхме само ние с Бруталния — Хари и Дийн също я гледаха с ужасени очи.
— Никога не сме докладвали за такова нещо, госпожо — каза Хари. Обясняваше й като на дете. — Първото нещо, което ще ни попитат, е защо не сме съобщили. Трябва да докладваме всичко, което осъдените ни питомци говорят за предишните си престъпления. Техни или на когото и да е.
— Не че щяхме да му повярваме — отбеляза Бруталния. — Човек като Дивия Бил Уортън лъже за всичко, Джан. За престъпленията, които е извършил, за големците, които познава, за жените, с които е спал, за спортните си успехи в гимназията, даже за проклетото време.
— Но… но… — Лицето й беше измъчено. Отидох да я прегърна, но тя силно отблъсна ръката ми. — Но той е бил там! Боядисал е проклетия плевник! ВЕЧЕРЯЛ Е С ТЯХ!
— Още една причина, поради която биха му повярвали за това престъпление — каза Хауъл. — В края на краищата какво ще му навреди? Защо да не се похвали? Не можеш да убиеш човек два пъти, нали?
— Чакай да видя дали съм разбрала правилно. Всички тук на тази маса знаем едно — не само че Джон Кофи не е убил момиченцата, но и че се е опитвал да им спаси живота. Помощник-шерифът Макгий не го знае, разбира се, но затова пък има отлична представа, че човекът, осъден на смърт за убийството, не го е извършил. И все пак… все пак… не можете да го изправите пред нов процес. Даже не можете да върнете случая за преразглеждане.
— Да — потвърди Дийн, като яростно лъскаше очилата си. — В общи линии е така.
Тя наведе глава и се замисли. Бруталния понечи да каже нещо и аз вдигнах ръка, за да го накарам да замълчи. Не вярвах, че Джанис ще успее да измисли начин да измъкне Джон от смъртоносния капан, в който бе попаднал, но в същото време мислех, че не е невъзможно. Тя беше много умна жена. И твърде решителна. Понякога това съчетание повдига планини.
— Добре — каза накрая. — Тогава ще трябва да го измъкнете сами.
— Госпожо? — Хари изглеждаше изумен и уплашен.
— Можете да го направите. Веднъж вече го направихте, нали? Можете да го направите пак. Само че този път няма да го връщате обратно.
— А после вие ли ще обясните на децата ми защо баща им е зад решетките, госпожо Еджкоум? — попита Дийн. — За това, че е помогнал на един убиец да избяга от затвора?
— Няма да има такова нещо, Дийн — ще разработим план. Ще направим така, че да прилича на истинско бягство.