В един момент се сетих за лекаря и се огледах за него. Все още бе там, но строполил се на пода до черната си чанта. Беше припаднал.
Бруталния се приближи и застана до мен с пожарогасителя в ръце.
— Не още — казах аз.
— Зная.
Огледахме се за Пърси и го видяхме застанал почти зад Стария Светльо, замръзнал на място с разширени очи и захапал кокалчето на ръката си.
Тогава най-после Делакроа се отпусна назад на стола. Подутото му, обезобразено лице лежеше върху рамото му. Продължаваше да потръпва, но бяхме виждали това и преди — дължеше се на протичащото през тялото му електричество. Шапката се бе изкривила върху главата му, но когато малко по-късно я свалихме, по-голямата част от скалпа му и останалата му коса се смъкнаха заедно с нея, сякаш залепени за метала със силно лепило.
— Спри тока! — извиках на Джак. Бяха изтекли трийсет секунди, през които димящата, овъглена човекообразна маса на стола се беше разтърсвала само от електричеството. Бръмченето незабавно престана и аз кимнах на Бруталния.
Той се обърна и толкова силно тръшна пожарогасителя в ръцете на Пърси, че Уетмор залитна назад и едва не падна от платформата.
— Ти го направи — рече Хауъл. — В края на краищата ти командваш парада, нали?
Пърси му прати едновременно болезнен и убийствен поглед. После хвана пожарогасителя, напомпи го, насочи го и покри човека на стола с огромен облак бяла пяна. Видях, че краката на Дел потрепват веднъж, когато струята попадна върху лицето му, и си помислих „О, не, може да ни се наложи отново да го направим“, но движението не се повтори.
Андерсън се беше обърнал и викаше на изпадналите в паника свидетели, че всичко е наред, че всичко е под контрол, че просто е имало електрически удар заради бурята и че няма защо да се тревожат. Оставаше само да им каже, че миризмата, която са усетили — дяволска смес от горяща коса, пържено месо и печени лайна — е „Шанел № 5“.
— Вземи стетоскопа от доктора — казах на Дийн, когато струята на пожарогасителя пресекна. Делакроа бе покрит с бяло и острата, горчива химическа миризма донякъде сподавяше смрадта.
— Докторът… редно ли е аз…
— Остави доктора, просто донеси стетоскопа му — прекъснах го аз. — Да свършваме с това… да го махаме от тук.
Дийн кимна. Последните ми думи го бяха убедили. Той отиде до чантата на лекаря и започна да рови в нея. Докторът се раздвижи — поне не беше получил удар или инфаркт. Това бе добре. Но не и начинът, по който Бруталния гледаше Пърси.
— Слез в тунела и чакай при количката — казах аз.
Пърси преглътна.
— Пол, виж. Не знаех…
— Млъквай. Слез в тунела и чакай при количката. Веднага.
Той преглътна, сбърчи лице сякаш от болка и после тръгна към вратата, която водеше към стълбите и тунела. Носеше празния пожарогасител в ръце като бебе. Когато се връщаше при мен със стетоскопа, Дийн мина покрай него. Аз го отворих и си сложих слушалките. Бях го правил и преди, в армията, а това е нещо, което човек не забравя, като карането на велосипед.
Избърсах пяната от гърдите на Делакроа, после едва се сдържах да не повърна, когато голямо, горещо парче от кожата му просто се плъзна от плътта под него, така както се плъзга кожата от… е, знаете. От печена пуйка.
— О, Господи — почти изхлипа зад мен някакъв глас, който не познавах. — Винаги ли е така? Защо никой не ми каза? Изобщо нямаше да дойда!
„Вече е прекалено късно, приятел“ — помислих си аз.
— Махнете онзи човек от тук — казах на Дийн, Бруталния или на изобщо на онзи, който ме слушаше — казах го тогава, когато бях сигурен, че няма да повърна в димящия скут на Делакроа. — Изведете всички.
Овладях се доколкото можех и допрях стетоскопа до червено-черното парче гола плът, в което бях превърнал гърдите на Дел. Заслушах се, като се молех да не чуя нищо, и молитвата ми подейства.
— Мъртъв е — казах на Бруталния.
— Слава Богу.
— Да. Слава Богу. Двамата с Дийн вземете носилката. Давай да му сваляме скобите и да го махаме от тук, бързо.
5.
Свалихме тялото му по дванайсетте стъпала и го качихме върху количката. Представях си кошмарната картина как изпечената плът се отделя от костите му, докато го носим — от главата не ми излизаха думите на стария Ту-Ту за печената пуйка — но, разбира се, това не стана.
Горе Къртис Андерсън успокояваше свидетелите — поне се опитваше — и за Бруталния това беше добре, защото заместник-директорът не видя, когато Хауъл пристъпи към края на количката и вдигна ръка, за да удари замаяния Пърси. Хванах ръката му и това бе добре за двама им. Беше добре за Уетмор, защото Бруталния се готвеше да му нанесе ужасяващ удар, бе добре и за Бруталния, защото щеше да си загуби работата, а може би щеше самият той да попадне в затвора.