Последва продължително мълчание, нарушено накрая от Брутъс.
— Мамка му. Как така никой не е споменал за това по време на процеса?
— Никой не се е сетил — отвърнах и открих, че отново си мисля за Хамърсмит, репортера — Хамърсмит, който беше завършил колежа в Боулинг Грийн, Хамърсмит, който обичаше да се мисли за образован, Хамърсмит, който ми бе казал, че онзи помияр и негрите са еднакви, че и едните, и другите могат съвсем внезапно и без никаква причина да ти се нахвърлят. Само че постоянно ги беше наричал „вашите негри“, сякаш все още бяха нечия собственост… но не негова собственост. Не, не негова. В никакъв случай. А по онова време Югът бе пълен с хора като Хамърсмит. — Никой не е бил в състояние да се сети, даже самият защитник на Кофи.
— Но ти си се сетил — каза Хари. — По дяволите, момчета, та ние седим тук заедно с господин Шерлок Холмз. — Думите му звучаха едновременно шеговито и изпълнени с уважение.
— О, я стига — отвърнах аз. — И аз нямаше да се сетя, ако не бях сравнил онова, което тогава казал помощник-шерифът Макгий, с онова, което ми каза Кофи, след като изцели инфекцията ми, както и с онова, което каза след изцеляването на мишката.
— Какво? — попита Дийн.
— Когато влязох в килията му, все едно, че бях хипнотизиран. Чувствах се така, сякаш дори да се бях опитал, нямаше да мога да престана да правя онова, което искаше той.
— Всичко това не ми харесва — рече Хари и неспокойно се размърда на стола си.
— Попитах го какво иска и той ми каза: „Само да ти помогна.“ Спомням си го съвсем ясно. А когато свърши и вече бях по-добре, той го знаеше. „Помогнах ти — рече. — Помогнах ти, нали?“
Бруталния кимаше с глава.
— Също като с мишката. Ти каза: „Ти му помогна“, а Кофи повтори като папагал: „Помогнах на мишока на Дел“. Тогава ли го разбра? Тогава, нали?
— Да, предполагам, че си прав. Спомних си какво е казал на Макгий, когато той го попитал какво се е случило. Пишеше го в почти всички репортажи за убийството. „Не успях. Опитах се да го върна, но беше прекалено късно.“ Човек, който казва такова нещо с две убити момиченца в ръце, бели и руси момиченца, а той огромен като планина — не е за чудене, че са го арестували. Разбрали са думите му по начин, отговарящ на онова, което са виждали — чернокож мъж. Решили са, че си признава, че е изнасилил онези момичета и че ги е убил. Че се е осъзнал и се е опитал да се спре…
— Но че вече е било прекалено късно — промълви Бруталния.
— Да. Само че онова, което всъщност се е опитвал да им каже, е било, че ги е намерил, че се е опитал да ги изцели — да ги върне обратно — но че не е успял. Смъртта им е била стигнала прекалено далеч.
— Пол, вярваш ли във всичко това? — попита Дийн. — Съвсем честно, вярваш ли?
За последен път попитах сърцето си, после кимнах. Не само че вече го знаех — подсъзнателно съм усещал, че нещо в положението на Джон Кофи не е наред още от самото начало, когато Пърси дойде в блока, влачейки негъра за ръката и тръбейки гръмогласно: „Идва смъртник!“ Бях се ръкувал с него, нали? Никога дотогава не се бях ръкувал с човек, тръгнал по Зеления път, но с Кофи се ръкувах.
— Боже! — рече Дийн. — Мили Боже!
— Каза, че си сигурен заради две неща. Едното е обувката ти. Кое е другото?
— Малко преди отрядът да открие Кофи и момиченцата, хората излезли от гората до южния бряг на река Трапингъс. Там намерили утъпкан участък, много кръв и остатъците от нощничката на Кора Детерик. Кучетата се объркали. Повечето искали да тръгнат на югоизток, надолу по реката. Но две от тях — мечите хрътки — искали да продължат в обратната посока. Водел ги Бобо Марчънт и когато им дал да подушат нощницата, хрътките тръгнали с другите.
— Мечите хрътки са се объркали, нали? — попита Бруталния. На устните му играеше странна, ужасена усмивка. — По-точно казано, мечите хрътки не са следотърсачи и са се объркали.
— Да.
— Не разбирам — обади се Стантън.
— Мечите хрътки са забравили онова, което Бобо им е пъхнал под носа отначало — обясни Бруталния. — Когато са стигнали на речния бряг, те са преследвали убиеца, а не момичетата. Докато убиецът и момичетата са били заедно, не е имало проблеми, но…
Очите на Дийн проблеснаха. Хари вече беше разбрал и изрече:
— Като се замислиш, направо се чудиш как никой, дори съдебните заседатели, макар и готови да припишат всякакво престъпление на скитащ се чернокож, дори само за миг са били в състояние да повярват, че убиецът е Джон Кофи. На Кофи не би му и хрумнала идеята да укроти кучето с храна, за да може да му строши врата. Той изобщо не е стигал по-близо до фермата на Детерик от южния бряг на Трапингъс, ето какво си мисля. На девет, че и на повече километра от нея. Просто се е скитал из района, може да е искал да тръгне по железопътните релси и да се качи на някой от товарните влакове — когато излизат от моста, те се движат достатъчно бавно, за да успееш да се метнеш отгоре — и е чул, че на север нещо става.