— Това няма да стане! Или всички свободни, или всички на смърт! — изрече високо Стамов.
Отец Доминик, по природа недоверчив, отново запита:
— Наистина ли ще пощадят победителя?
Аз отговори:
— Тъй ви уверява Силния: „Ще остане жив!“
И добави:
— Аз пък казвам: за да го направят добитък на Висшите!
„Дори и добитък — помисли си мисионерът. — Докато дишам, надявам се. Римляните не са били по-глупави от нас.“ А за себе си допълни: „По-добре добитък, но жив, отколкото герой, но мъртъв!“
Ако останеше здрав и читав, той можеше да обмисли ново бягство и при сгоден случай да го осъществи. Вече е научил много за враговете си. Усетил бе слабостта им — наркоманията и страхът от водата. И от светлината. А то не беше малко.
В това време Ратулу се обърна към Аз:
— Кажи на Силния, че му предлагам аз да се боря с отец Доминик вместо Иван!
Лемурът скоро предаде отговора на победителя им:
— Не може! Само бял срещу бял!
— Иван е мой кръвен брат — възрази малгашът. — Значи все едно и аз съм бял. И мога вместо него… Побратимът е затова, да се жертвува…
Веломоди, нали беше майка, го притегли назад. Едва го бе намерила и пак да го загуби…
— Не разбираш ли? — рече тя. — Не позволяват.
Той се дръпна рязко:
— Нямам право да го изоставя. Побратим, който ми е спасил живота. И старите казват: не ритай пирогата, с която си преплавал реката.
Стамов се обърна към мисионера:
— Откажете и вие! Такова срамно предложение! Двама, цивилизовани…
Отец Доминик не отговори. Мълчеше. Гледаше го с присвити очи. Като дебнещ звяр.
— Че тогава да хвърли на Вампира и двама ни! — изръмжа гой накрая. — Това ли искате?
Ясно, решил бе да се бори. Да спасява живота си, да жертвува доскорошния си другар. А Стамов не можеше да му се сърди. Дори по човешките правни норми. Има такъв принцип — неизбежна отбрана. Това сега наистина представляваше неизбежна отбрана. И никой съд на света нямаше да го обвини.
На същото основание Стамов имаше право да се защищава. Но освен юридически, съществуват и човешки закони. Той не беше способен да убие. Именно в такъв случай човек разкрива своята същност.
Видя го в последния миг. Някогашният градски гамен се бе събудил отново под мисионерското расо. Той умееше да се сражава. Оттогава, когато трябваше със зъби и юмруци да опазва откраднатия хляб или портмоне. Да се бие без никакви правила. Да напада изневиделица, без предупреждение. Изненадата е най-важната предпоставка за победата. Няма честно и нечестно. Важното е да надвиеш.
Внезапно отец Доминик посочи с ръка към гората.
— А това! — извика той с присторено изплашен глас. — Я виж!
И Стамов, цял живот не успял да свикне с подлостта, се поддаде на уловката. Обърна глава.
В този миг противникът му го нападна, замислил с първия удар да го отпрати сред дебнещия като звяр жив капан.
Но и без да е побойник, като добър спортист Стамов притежаваше не по-лоши рефлекси. Той зърна с крайчеца на окото нападателя и отскочи встрани. Отскочи за частица от секундата, на сантиметри от врага, който не успя да се спре, не успя да се отклони. Понесен от устрема си, налетя точно сред разперения зелен хищник.
Не му остана време да се отдръпне, препъна се и се стовари върху най-близкия лист, после опита да се отърколи от него. Ала безпощадните тигрови нокти, с които бе осеяна листната повърхност, се забиха в дрехите и тялото му.
Задържаха го малко, съвсем малко, но достатъчно — зловещият листен капан щракна и го притисна.
Всичко стана толкова бързо, че мисионерът не успя и да гъкне. Сякаш изчезна като дим.
Множеството стоеше слисано: лемурите — от бързината, с която не бяха свикнали, хората — от неочакваната развръзка.
Единствен българинът съобрази. Не се оказа съвсем изненадан. Бе си го помислил отпреди.
Отец Доминик беше подлец, в това нямаше никакво съмнение. Но и подлецът е човек. Като на човек той беше длъжен да му помогне. Не се поколеба дали трябва да го направи. То се разбираше от само себе си. При това никой друг не беше в състояние да го стори.
Сети се за опитите с хлороформ, провеждани от него върху мимози и непентеси. Дано бе успял да запази някое шишенце с хлороформ.
Нямаше повече време да размисля. Трябваше да действува бързо. Биологът измъкна шишенцето, отпуши навосъчената запушалка и притича до Дървото Бог. Плисна върху него съдържанието му, което го облъхна с характерната си сладникава миризма, и отскочи назад.