— Че си агресивен, нестабилен и използваш дрога. Че си ме пребил, когато си отвлякъл Боби. Че ще е по-добре държавата да се грижи за него.
— Цинкавич вярва ли на тези глупости?
— Казах му, че познавам дилъра ти. И че мога да направя така, че да те арестува за притежание на наркотици в съдебната зала по драматичен начин.
— И как щеше да го направиш? — Но още докато думите излизаха от устата му, той разбра. — Тигпен не проникна в къщата ми, за да краде, нали? Подхвърлил е нещо.
— Метанол на прах в подплатата на куфарчето ти. Но ти се прибра много рано. Прееба всичко.
— Господи, Джанис, това е много долно, дори и за теб!
— Затова сега искам да поправя стореното.
Сирените се чуваха по-силно.
— Побързай тогава — каза Стив.
Тя явно се опитваше да си събере мислите. Двайсет години с различни прахчета, хапчета, треви обръщаха наопаки мозъчните клетки.
— Искам да ти предложа една сделка, Стив. Колко струва за теб малкият ми Боби?
— Всичко, което имам, плюс всичко, което мога да изпрося да взема назаем или да открадна.
— Горе-долу и аз толкова си бях намислила — отвърна Джанис Соломон.
9.
Законите на Соломон
Никога няма да наруша закона, да наруша правната етика или да рискувам да ида в затвора… освен ако не е заради някого, когото обичам.
36.
Колко струва един мъж
Студен вятър свиреше в клоните на дърветата с авокадо, Виктория потръпна. Беше й студено, макар че носеше дълго до глезените черно кожено манто върху кашмирен пуловер и джинси. Надяваше се, че Брус няма да каже нищо за кожата. Трябваше да се радва, че не беше извадила някоя от лисиците на майка си или шапка от норки.
Къде беше той сега?
Стоеше насред работната площадка на фермата, гол участък от пет акра между две горички с авокадо. Трактори пълзяха и хвърляха пръст. Камиони, пълни със слама, се клатушкаха между редовете дървета, последвани от работници с вили и лопати, които си приказваха на испански. Генераторите ревяха, докато мъжете зареждаха преносими лампи и нагреватели. В съседната горичка пръскачките с въртящи се рамене от по двайсет метра се въртяха в кръг до безкрай. Черен дим се виеше от варелите и огромни пърпорещи перки разпръсваха топъл въздух в горичките. Слънцето беше залязло преди час и ниските скупчени облаци просветваха в сюрреално оранжево от огньовете, които горяха във варелите.
Къде бяха те?
Брус щеше да е зает цяла нощ и тя се радваше, че ще прекара повече време с момчетата Соломон. Може би Боби щеше да им помогне за анаграмата „И сега жената е довършена“.
Какво е искал да каже Чарлс Барксдейл?
Дали не казваше нещо за Катрина, което биха могли да използват?
От високоговорителите по стълбовете звучеше някаква песен с афро-кубински ритъм. Трябваше й секунда, за да си спомни името „Маракаибо Ориентал“. Тя се поклащаше в такт с музиката, най-вече за да се стопли, когато видя Стив и Боби да се приближават към нея, изниквайки от тъмната мъгла.
— Боже мой, Стив, какво се е случило?
Той опита да се усмихне с подутата си уста. Цялото му лице беше покрито с кървави драскотини, сякаш побесняла любовница го бе издрала с нокти от челото до устата. Виктория погледна Боби, видя синката — с цвят на зряла слива — под дясното му око и забрави за Стив.
— Боби!
— Сбихме се малко — отвърна момчето.
Виктория внимателно го хвана за брадичката и разгледа подутината.
— Боли ли те?
— Малко — бързо отвърна той. — Няма нищо страшно.
Тя целуна пръста си и нежно го прокара по клепача на Боби.
— Така по-добре ли е?
— Ами аз? — попита Стив. — Имам следи от зъби на дупето.
— На бас, че не ти е за пръв път. — Тя отметна косата на Боби от очите му. — И с кого се бихте?
Като взаимно се прекъсваха, чичо и племенник й разказаха кратката версия на отвличането, преследването и битката.
— Никой не може да тича по-бързо от чичо Стив — каза момчето. — Направи световен рекорд.
— Боби беше много смел — прекъсна го Стив. — Ако не беше спънал Тигпен…
— Цапардосах го. После бам-бум! Чичо Стив го срита в топките.
— Леле! — възкликна Виктория.
— Когато порасна, ще стана като чичо Стив.
Когато историята приключи, Виктория каза:
— Значи Тигпен е проникнал в къщата ти. Няма нищо общо с убийството на Барксдейл и записа от охранителните камери.
— Точно така.
— Това значи, че може и да си прав, че Катрина е невинна. Манко също.
— Не се прави на изненадана.
— Но все още нямаме доказателство.
— Доколкото знам, по закон осигуряването на доказателства е работа на прокуратурата.