— Голяма къща за един човек — каза Боби.
— Двама души — поправи го Стив.
Къщата беше солидна, на три етажа, построена от дървени талпи от област Дейд, оградена с веранда и тенекиен покрив. Беше строена от прапрадядото на Бигбай, който освен това беше проявил далновидност и беше купил две хиляди акра от земята наоколо, която никой не искал навремето. Екстериорът беше запазен такъв, какъвто вероятно е бил по времето на царуването на Бигбай I, реши Стив. Мелницата за захарна тръстика си седеше под навеса, камбаната за вечеря беше окачена на един триметров прът и до пещта за опушване, където някога прасетата са били превръщани в шунка, бяха подредени дърва за огрев.
Стив забеляза и някои нововъведения. Покрит с червена сгурия тенис корт, обграден с кокосови палми. Басейн с форма на лагуна, заобиколен от изкуствено създаден плаж, и бамбукова колиба с покрив от сухи палмови листа. Представи си Виктория като лейди Бигбай от имението Бигбай, картината не му хареса и той я пропъди от главата си.
Двамата с Боби влязоха вътре, където униформената икономка явно ги очакваше. Бигбай явно се беше обадил да я предупреди по радиостанцията или от мобилния си телефон, реши Стив, или може би изпращаше димни сигнали. Прислужницата донесе чаша димящо кафе за него и чаша горещ шоколад на Боби. С бонбони.
Кафето щипеше устната на Стив. Горещият шоколад накара Боби да изрежда факти за какаовите зърна. Беше прочел някъде, че флавиноидите са полезни за здравето, и сега изреждаше химическия им състав пред Стив, който не го слушаше. Мислите му бяха заети от Брус Бигбай. Човекът, който имаше всичко. Включително и Виктория.
„Защо ли не го мразя?“
Вероятно защото изглеждаше почтен човек. Естествено, беше така вбесяващо весел и толкова прям, че дори иронията му не дразнеше. Е, малко се надуваше и хвалеше ваканционните си пакети, сякаш бяха някой субтропичен рай. Но какво толкова? В сравнение с повечето хора, с които Стив се сблъскваше всеки ден — жестоки престъпници, некомпетентни съдии, лъжливи свидетели, — Бигбай беше истински бойскаут с лъскави значки за заслуги. Пък и мнението му нямаше никакво значение, защото Виктория го обичаше.
„Забрави я, глупако! Тя е негова.“
Интериорът на къщата беше осъвременяван наскоро, реши Стив, докато водеше Боби към спалнята за гости. Стените бяха покрити с мазен махагон, подовете — с италианска теракота. Предметите на изкуството — дело на индианци от Южна и Северна Америка — бяха скъпи, еклектични и подбрани с вкус, като изключиш двуметровата маслена картина на две узрели авокадо на един клон, увиснали като две цици.
Спалнята за гости беше уютно местенце с индиански панери, пана по стените и керамични съдове. Стив сложи Боби да си легне, като дръпна юргана чак под брадичката му.
— Не си отивай, докато не заспя, чичо Стив.
Стив седна на края на леглото.
— Никъде няма да ходя, хлапе.
— Днеска беше зверско, а?
— Зверско?
— Когато размаза приятеля на мама, беше направо върхът.
— Направо — съгласи се Стив. Нещо се въртеше в главата на Боби, Стив знаеше, че му е трудно да изплюе камъчето. — Искаш ли да поговорим за случилото се, хлапе?
Кльощавите рамене на Боби се повдигнаха под юргана.
— Знаеш правилата. Каквото и да ме попиташ, ще ти отговоря.
— Майка ми — каза Боби, — тя лоша жена ли е, или просто е превъртяла?
Никога не беше лъгал момчето. Не можеше да го направи и сега.
— По малко и от двете. Може би по много и от двете.
— Как така тя е лоша, а ти си добър?
— Тя не е само лоша, нито аз съм само добър.
И това е истина, помисли си той. Само преди няколко часа се беше съгласил да даде на Джанис подкуп. Сто хиляди долара, за да свидетелства в негова полза. Единственото му оправдание беше, че нямаше пари, за да извърши престъплението. Щеше да мисли за това утре. И да се опита да не взима под внимание етичните и моралните отклонения в това, което се беше съгласил да извърши. Щеше да стане някой друг ден и с него щеше да дойде болка, по-страшна от сегашното му главоболие.
Клепачите на момчето потрепваха.
— Ако госпожа Барксдейл е убила съпруга си, и тя ли ще е лоша?
— Да — съгласи се Стив.
— Не лошото, което е добро. Лошото, което е лошо.
— Да.
— „И сега жената е довършена“ — прошепна момчето. — Ще го измислим — секунда по-късно вече беше заспало.
— Ти си чудесен баща — прошепна един глас зад гърба му.
Стив се извърна. Виктория стоеше до вратата на спалнята.