Виктория беше идвала на няколко благотворителни партита — коктейли и канапета на терасата под шатра с климатик. Всеки път Чарлс и Катрина вървяха, хванати за ръце, минаваха от гост на гост, разменяха няколко думи и благодаряха на всеки, че е помогнал на зоопарка, за симфонията или панаира на книгата. Дали после се бяха качвали горе, бяха сваляли официалните си тоалети и се бяха развилнявали с извратените си играчки?
Беше идвала на партитата с Брус, разбира се. Странно, че се сети за него точно сега. Мисълта за Брус изобщо не се връзваше с мисълта за извратени играчки. Соломон не беше много далеч от истината. Сексът с Брус не беше лош, но беше предсказуем. Е, голяма работа, че не се люлееха на трапец! Тя не се оплакваше, макар че думата, която понякога й идваше на ума по време на напъните на Брус беше „усърдие“.
Издишаше на къси и равномерни интервали, сякаш пробягваше маратон. И също като бегачите на дълги разстояния беше издръжлив. Дотолкова, че понякога я претриваше до десетия километър.
Беше опитвала разни тактики да го позабърза. Езикът в ухото само го гъделичкаше и го забавяше. Смяната на позите и търсенето на нова точка на триене също не даде резултат. Но маратонците бяха за предпочитане пред спринтьорите, да не споменаваме пък тези, които не можеха да притичат по улицата. Освен това можеше да го научи, можеше да впрегне мотора. Досега Брус беше надминал всички минимални съпружески стандарти във всяко отношение, така че сексът изобщо не беше проблем.
Докато се приближаваше до входната врата, Виктория оправи полата си. Беше облечена в един от любимите си делови тоалети. Двуредно сако „Дзанела“ на тънки кафяви райета с широки ревери и разкроена надолу пола с дължина малко под коляното. Изчистена тъмнокафява копринена блуза и семпли — макар и неразумно скъпи — обувки „Прада“ с каишка през глезена. Само обувките бяха нови. Останалото, което щеше да струва поне 1200 долара в някой бутик, беше купила за една пета от тази цена от магазина за дрехи втора употреба в Сърфсайд.
Носеше велурено куфарче, вътре беше договорът, който саморъчно беше написала. Той щеше да оформи наемането й като адвокат и хонорара й. Беше оставила празно място за сумата. Колко трябваше да поиска? Достатъчно, за да плати студентския си заем, да наеме офис, да си отпечата бланки и визитки, да плаща на секретарка и да й остане известна сума в банката.
Тя се приближи до триметровата врата, украсена с волути, която я накара да се почувства като в испански манастир. Натисна звънеца и след миг икономката от Хондурас — ниска, набита жена с бяла униформа — отвори вратата.
— Те estan esperando, senorita.
„Те ви очакват“. Испанският на Виктория беше поносим.
В Маями нямаше друг начин. Но това ли беше казала икономката? Те?
Обувките й чаткаха по покритата с мозайка тераса на фоайето, докато Виктория вървеше след жената. Прекосиха една библиотека с хиляди томове, много от които бяха редки първи издания. Чарлс Барксдейл беше както сериозен колекционер, така и сериозен читател и често цитираше класиците. Следваха салонът за билярд и всекидневната с огромно каменно огнище в италиански стил. После излязоха през двойни врати и се озоваха в красиво оформен парк с покрита лоджия. Дочу тихото ромолене на вода от фонтана с плюещи херувимчета. Но чу и още нещо. Мъжки смях. Груб, просташки смях на търговец на коли, който току-що ти е пробутал кола с екстри, от които нямаш нужда. Заприличай на смеха на…
Не можеше да бъде!
Заобиколи фонтана и го видя, седнал до маса от червено дърво. Стив Соломон, хитрият, потаен кучи син. Носеше син блейзър със златни копчета над розово поло и бели панталони.
Златни копчета, розово поло, бели панталони!
Като някой банкер от Грийнуич в яхтклуба. До него седеше Катрина Барксдейл и се смееше с трепета на присмехулник. Прекалено много се забавляваше за жена, която щеше да бъде обвинена в убийство. Беше с яркочервено дълбоко изрязано горнище с презрамка само на едното рамо. Цепнатата пола беше бяла и с много ниска талия и излагаше на показ отгоре шоколадовия й корем чак до под бюста, а отдолу — голяма част от хълбоците й. Беше обута със сандали с каишки и ноктите й бяха червени като потника. Не, това не ставаше за ареста.