— Виктория — изчурулика Катрина. — Ела при нас.
Гримът на Катрина беше малко тежичък за понеделник сутрин. Гарвановочерната й коса се спускаше по раменете и стигаше до млечнобелите й гърди. Това й придаваше вид на мелба с течен шоколад.
Когато Виктория се приближи, Катрина кръстоса дългите си крака и цепката се плъзна още по-нагоре по бедрото й.
— Виктория, точно за теб говорихме.
— О, така ли? — Виктория се насили да се усмихне, но очите й останаха сериозни.
Знаеше, че Катрина е родена под името Маргарет Катерин Густафсон в Кун Рапидсон, Минесота. Не че тя криеше произхода си. Напротив, разправяше надълго и нашироко за всяка стъпка нагоре. Беше подхвърляла пламтящи бухалки по мачовете на „Сейнт Клауд Стейт“, после играла снежна принцеса на кънки в пътуващото шоу „Айс Къпейдс“. Според клюките, които се носеха в „Ла Горе Кънтри Клъб“, Катрина си допълвала към заплатата, като нощно време въртяла други бухалки в различни хотелски стаи по време на турнетата. После шоу с пера и голи цици в Лае Вегас, където се запознала с наскоро овдовелия Чарлс Барксдейл и това било любов от пръв двоен аксел. Поне за него. Виктория предпочиташе да вярва, че и Катрина е обичала Чарлс, но когато бедно девойче се ожени за по-възрастен богат мъж, винаги остават въпроси. Пинчър със сигурност щеше да ги повдигне.
— Колко умно от твоя страна да работиш заедно със Стивън — каза Катрина. — Точно ми разказваше за всичките си вълнуващи дела.
Това не може да е истина, помисли си Виктория. Вече почти очакваше някоя ниско кръжаща чайка да пусне поредното лайно отгоре й.
— Здравей, партньоре!
Стив скочи и дръпна един стол. Съвършеният джентълмен. Съвършеният готов да те прекара, да ти отмъкне клиента и да ти задигне делото джентълмен. Точно когато отвътре й беше станало толкова мило и приятно, той я беше изиграл жестоко.
„По дяволите, как може да съм толкова наивна!“
— Студен чай? — попита Стив, като се пресегна към каната, докато плъзгаше стола зад нея. — Ако езикът не ме лъже, това е нар.
— Наистина е нар — отвърна Катрина. — Добър език имаш, Стивън.
„Добър език? Наистина ли каза това?“
— Вероятно и двамата ще желаете нещо по-силно — продължи Катрина.
Дори и пред надвисналата опасност от затвор, тя не беше забравила етикета на Гейбълс Истейтс. Виктория се насили да запази спокойствие.
— Не, студеният чай е добре.
— Стивън? — попита Катрина.
— Обикновено не пия преди залез слънце — отвърна той. Превземаше се.
— Някъде по света слънцето сигурно вече е залязло. — Гласът на Катрина се завъртя като вино в кристална чаша.
— В такъв случай един малък малцов скоч, ако имате.
— Какво ще кажете за двайсетгодишно „Гленморанджи“?
— Като неделна разходка в гората — измърка той. — Три пръста чисто са ми достатъчни.
Катрина кокетно се усмихна и позвъни на икономката. Виктория хвърли на Стив поглед, който можеше да остави изгаряния втора степен, и попита:
— Какво пропуснах?
— Стивън ми разказваше, че сте станали съдружници — каза Катрина.
— Нима?
— „Соломон и Лорд“ — продължи Катрина.
— А ти какво каза на Стивън? — попита на свой ред Виктория, опитвайки се да не изпусне парата, която се надигаше отвътре.
— Всичко. Какво се случи онази нощ. И други нощи. Той ще ти разкаже.
— Нямам търпение.
— Повярвай ми — каза Катрина — има подробности, които ме карат да се изчервявам.
„Как можем да го видим под трите пръста фон дьо тен?“
— За човек на неговата възраст Чарли имаше особени желания. — Смехът на Катрина иззвъня като джоб, пълен с монети.
Вдовицата Барксдейл явно доста добре понася тежката загуба, помисли си Виктория.
— През нощта, когато се случи — продължи Катрина, — Чарли имаше някаква вирусна инфекция на стомаха и си мислех, че няма да му се лудува. Но той измъкна латекса и кожите и нагълта сто милиграма виагра. Искам да кажа, че неразположението изобщо не го спря.
— Удобно ли е да поговоря със съдружника си за момент — попита Виктория, като сложи ръка върху ръката на Стив, след което здраво заби нокти в китката му.
— Не се бавете — каза Катрина и намигна на Стив.
Виктория дръпна Стив да стане и го поведе към терасата.
Спряха под сянката на мостика на „Кат Мяу“.
— Какво си мислиш, че правиш? — Виктория се стремеше да говори шепнешком, но излезе като свистене от спукана гума.