— Преставаш да се правиш на мачо. Ще се отнасяш с мен като с равна.
— Дадено.
— Няма да правим нищо неетично.
— Естествено, че няма.
— Без повече ученически шегички за сексуалния ми живот.
— Или липсата на такъв?
— Точно това имам предвид.
— Пробвам докъде може да стигна. Значи — съдружници?
— Само за това дело.
— Добре. Дай да си стиснем ръцете.
Тя протегна ръка, но той не я стисна. Вместо това разпери пръсти като ветрило, както беше направил Боби. Тя се поколеба за миг — по дяволите, щурава работа, но какъв избор имаше? — вдигна ръка и я притисна към неговата.
Стив се взря в очите й, докато ръцете им се допираха, чудеше се колко дълго щеше да остане в това положение. За пръв път се докосваха и едно беше сигурно — той нямаше да се дръпне пръв.
Тя улови погледа му и свали ръката си.
Изведнъж водата забълбука и двамата се стреснаха. Двигателите на „Кат Мяу“ бяха запалени и водата откъм кърмата се пенеше.
— Здравейте! — гласът идваше отгоре. — Съжалявам, ако ви стреснах.
На мостика до руля стоеше потъмнял от слънцето мъж, облечен в бяла риза с еполети. Беше около трийсет и пет годишен, наперен, с мустаци, авиаторски слънчеви очила и синя бейзболна шапка.
— Ще ми помогнете ли с въжетата?
— Няма проблем — каза Стив. Заобиколи откъм предния кнехт, развърза въжето и го хвърли на борда.
Катрина се провикна от парка:
— Къде отиваш, Чет?
— В марината. Уредът за измерване на водородния окис се е скапал. Ще се върна преди мръкнало. — Той погледна надолу към Стив, който развързваше въжето откъм кърмата. — Красавица е, нали?
За миг Стив помисли, че говори за Катрина.
— Шейсет и четири фута и е много бърза — каза мъжът.
О!
— Може да развие осемнайсет възела, ако сте добри приятели. — Мъжът се разсмя и Стив хвърли въжето от кърмата на борда.
— На яхтата ли живеете? — попита Виктория и Стив се усмихна. Готвеше се да попита същото.
— В капитанската каюта — отвърна Чет.
— Тук ли бяхте в нощта, когато е починал Чарлс? — продължи тя. Това беше и следващият въпрос на Стив. Беше се оказал прав за Виктория. Имаше страхотна интуиция. — Господин…
— Манко. Наричайте ме Чет. Спях в стаята си в имението. Госпожа Би ме извика веднага. Отидох още преди бърза помощ, но господин Би вече беше мъртъв.
— Ще ни се наложи да поговорим с вас, господин Манко — каза Виктория.
Стив се усмихна, харесваше му как звучи „ни“.
— Няма проблем — каза Манко. — Винаги съм наоколо. — После махна на Катрина, даде газ, майсторски отдели яхтата от дока и я отправи към открито море.
— Мислиш ли, че ще потвърди фактите? — попита Стив.
— Надявам се.
— И аз. Защото в противен случай ще се окаже съучастник.
На лоджията икономката от Хондурас се беше върнала с питиетата им и трима неканени гости. Двама цивилни детективи и Рей Пинчър.
— Вече? — каза Виктория.
— Да се залавяме за работа, съдружнико — каза Стив.
Те бързо се върнаха обратно и чуха как Пинчър съобщава на Катрина, че съдебните заседатели я привличат под отговорност за предумишлено убийство и че има право да запази мълчание.
— Нашата клиентка ще се възползва от всичките си права! — извика Стив.
— Соломон и Лорд. От една и съща страна? — каза Пинчър и очите му проблеснаха. — Ще бъде забавно.
— Какво иска да каже с това? — попита Катрина.
— Шшшт! — отвърна Стив. — Запазваш мълчание.
— Искаме да се осигури вход без журналисти към ареста.
— Не е задължително.
— Никакви предварителни изявления пред медиите — продължи Виктория. — Не искаме циркове.
— Циркът е хубаво нещо — възпротиви се Стив. — Цирк на открито е дори още по-добре.
— Госпожа Барксдейл има нужда от двайсет минути, за да се облече — заяви Виктория.
— Да кажем час — намеси се Стив.
Пинчър грейна и се обърна към един от детективите.
— Дел, мисля, че на тази можем да й вземем входна такса.
Разтревожена, но без да губи самообладание, Катрина се изправи и се запъти към къщата.
— Извинете ме — каза тя на Пинчър, — но адвокатите ми ме посъветваха да запазя мълчание.
Стив дръпна Виктория настрана и й каза:
— Върви да й помогнеш. Знаеш ли какви дрехи да избереш?
— Нещо приглушено — каза Виктория. — Да кажем костюм с панталон на „Каролина Херера“.
— Грешиш — отвърна Стив. — Впита рокля, може и от тези с леопардовите шарки, с голи рамене. Да се виждат циците. И чорапи с дупки.
— Мрежести? — Виктория беше шокирана.
— Да. Яркочервено червило, кърваво червено.
— Искаш клиентката ни да прилича на проститутка?