Выбрать главу

— Хайде — настоя Стив. — Въпросът остава висящ. Виновна или невинна?

След малко Виктория каза:

— Просто не виждам как Катрина би могла да го направи. Как може да живееш с един човек, да закусваш всеки ден с него, да го целуваш, преди да тръгне на работа, да спиш с него всяка вечер и след това да го убиеш?

— Глас за доброто в човешката природа, глас за невинността — обяви Стив.

— Надявам се — каза Виктория. — А ти какво мислиш?

— Тя ни е клиентка — каза Стив — и разчита на нас за всяка глътка въздух. Дори да има стотина свидетели, които да са я видели да застрелва мъж на Флаглър Стрийт посред бял ден, те или лъжат, или са късогледи, или са луди. Ако полиграфът надскочи скалата на Рихтер, когато се кълне, че е обичала стария Чарли, значи детекторът на лъжата е скапан. Ако съдебните експерти до един я посочат като извършителка, те са покварени и лъжат или са пълни невежи. Тя ни е клиентка, което означава, че е несправедливо обвинена, невинна жертва на системата, която е превъртяла. Ние държим ключа от килията й, приятели мои, трябва да отворим вратата и да я освободим.

6.

Законите на Соломон

Лъжи изповедника си, съпруга си и данъчните, но винаги казвай истината на адвоката си.

15.

Скелети в гардероба

Виктория се опитваше да дешифрира първия доклад от аутопсия, който някога беше чела, за първото дело за убийство, което някога бе водила.

— Какво значи „петна на Тардьо“? — попита тя.

— Кръвоизливи по лицето колкото връх на игла — отвърна Стив. — Обичайно явление при удушаване. — Той се беше облегнал на стола си и прелистваше страниците на едно списание.

— Адамовата му ябълка е цяла. Не трябва ли да е счупена?

Стив не вдигна поглед от списанието.

— При обесване вероятно да, но при бавно постепенно задушаване като неговото — не.

Виктория започваше да се чуди за етичното отношение на Стив към работата. Половин час беше пил кубинско кафе, яде сладкиши с гуаве и чете „Маями Хералд“, като на висок глас се смя на рубриката на Карл Хаясен. Говори по телефона с някакъв мъж, на когото викаше Дебелия Луи, като му каза: „Останалото заложи пет към едно за Долфинс-Джетс“. През последните двайсет минути прелистваше шумно „Спортс Илютрейтид“, а това дори не беше броят с банските костюми. Едва се сдържаше да не каже „Залавяй се за работа, мързеливецо“, но щеше да прозвучи съвсем като майка си.

— Освен охлузванията по врата Чарлс няма никакви други синини или разкъсвания — продължи тя.

— Ъхъ.

Звучеше отегчено. Кога щеше да запретне ръкави и да се зарови в папката?

— Това потвърждава версията на Катрина, че Чарлс доброволно се е оставил да го вържат и да му сложат яката — продължи тя.

— Да.

— Токсикологичните проби са нормални. Кръвните газове показват…

— Хей, прокуроре! — Той хвърли списанието. — Прекъсваш ми хода на мислите.

— Извинявай! Опитвам се да науча резултатите от експертизата.

— Губиш си времето.

— Нима?

— Представи си, че си Пинчър. Как ще докажеш, че е убийство, а не нещастен инцидент?

— Мотив — отвърна тя. — Пинчър се нуждае от причина, заради която Катрина би убила Чарли, защото би могъл да спечели делото на базата на косвени улики.

— Точно така — каза той. — Забрави за газовете в кръвта. Измисли мотива.

— Нищо ли не измъкна от Катрина?

— Нищо освен студен чай от нар.

— Може би ако не беше флиртувал толкова много…

— Търсех общ език, изграждах отношения на доверие. Аз така правя.

— Особено с привлекателни жени.

— Не винаги се оказва успешно. — Той я изгледа продължително. — Казах ли ти, че ми се закле, че обичала съпруга си от все сърце. Имали идеален брак. Нямала никаква причина да убива добрия стар Чарли.

— И ти вярваш, че ти е казала истината?

— Абсолютно. Аз съм детектор на лъжата, нашата клиентка е невинна.

Достатъчно убедителен ли беше? Не беше казал на Виктория истината, само истината и нищо друго освен истината. Знаеше, че на нея ужасно много й се иска Катрина да е невинна, имаше нужда да е невинна. С кариера на прокурор — ако три дела и три чаши кафе можеха да се нарекат кариера — Виктория никога не беше защитавала клиент, още по-малко убиец. Стив се страхуваше, че поведението й можеше да я издаде, вината на клиентката им да бъде изписана на челото й. Съмняваше се, че щеше да се бори толкова ожесточено, ако смяташе, че клиентката им е виновна. По дяволите, именно тогава трябваше се бориш още повече и да бъдеш още по-находчив!