Два часа по-късно слънцето се издигна, Боби спеше непробудно, а Стив беше в кухнята, режеше сочна папая и чистеше семките. Той я постави на плота с две резенчета лимон, излезе на двора и отново провери всичко. Никакви следи от натрапници, дори и от миещото се мече, което се навърташе наоколо и обръщаше кофите за боклук. Още един кошмар, помисли си той. Ако можеше да изгони демоните от ума на момчето.
С шорти, маратонки и тениска на колегията с надпис „Адвокатите го правят в писмен вид“ Стив излезе от предната врата и заключи къщата. Сложи си уокмена на ушите, щеше да пробяга разстоянието до Таити Бийч и обратно и да се върне навреме, за да закуси заедно с Боби.
Беше великолепно утро с зашеметяващо синьо небе и ниска влажност, полъхът на вятъра идваше от северозапад и предвещаваше нахлуващия студен фронт. Стив вече беше прекосил моста при Гейбълс Уотъруей, а дори не се беше изпотил. В уокмена Боб Марли казваше на малката си да се размърда. Друга песен звучеше в главата на Стив, думите на Виктория от съня му: „Затова те обичам.“
Замисли се дали не се държи по-мило с него напоследък? Предния ден, когато Кадилак донесе обяда, не се ли прокрадна нежен поглед в очите й?
„Какво от това? Тя е сгодена, глупако.“
Естествено, можеше да я преследва, но какво го чакаше в края на пътя? Градът на разбитите сърца. Само това му трябваше сега, когато процесът „Барксдейл“ и делото на Боби наближаваха. Нямаше време за емоционални сътресения. Боже, нямаше време дори за едно чукане!
Доста големи вълни се разбиваха отдолу в скалите. Вятърът се усилваше, времето скоро щеше да се промени. Като ускори темпото, Стив задмина един обществен автобус, спрял на Кокоплъм Съркъл, за да свали товара си от униформени прислужници, запътили се към богаташките домове с изглед към морето, в които работеха. Един мерцедес кабриолет беше отбил в страничното платно, отпред седяха млад мъж и млада жена, по радиото звучеше Натали Коул.
Химия. С Виктория беше по-скоро ядрен взрив. Но това беше преди. Сега…
Беше впила поглед в него, докато разговаряше с Кадилак. Дали това беше проява на интерес? Нима много жени не разваляха годежите си?
„По дяволите! Тук е само за това дело. После си отива. Приеми го.“
Потта вече се стичаше, дишаше трудно и учестено, обувките му удряха асфалта с ритмичното шляп-шляп. После навлезе в пешеходната зона и се понесе. Тичаше без усилие, чувстваше се силен, сякаш можеше да прескочи купища палмови листа с един скок. Умът му се върна отново към случилото се рано сутринта и към Боби. Беше ли имало човек на прозореца на спалнята? Нямаше как да разбере. Но щеше да вземе предпазни мерки. Алармата беше развалена от години. Щеше да я оправи. Щеше…
„Какво, по дяволите…“
Излизайки на Маир Флорес Авеню, видя калния зелен пикап. Гумите изсвистяха, спирачките изстъргаха на завоя, докато поемаше към Лежен Роуд.
Стив се помъчи да види накъде ще тръгне, когато стигне до кръстовището. Тичаше по-бързо, отколкото някога беше тичал, по-бързо, отколкото смяташе, че е възможно. Мисли за Боби, сам в леглото, се носеха в съзнанието му. Когато пикапът зави надясно, Стив беше достатъчно близо, за да види как се приближава до кръговото.
Моля те, Боже, нека да мине наполовина и да тръгне по Сънсет или да продължи надолу и да завие по Олд Кътър!
Но той зави надясно.
И се понесе през моста.
Към дома му.
18.
Лиса от Интеркорс
Когато зави на ъгъла на Къмкуот Авеню, Стив вече едва си поемаше въздух. Не му беше останала капчица адреналин, краката му бяха като в бетон. Задъхан и уплашен. Като наближи, видя две коли, паркирани на покритата с чакъл алея.
Нито едната, нито другата беше зелен пикап.
Едната беше старият му кадилак. Другата беше крайслер сива като акула с четири врати и гуми „Блекуол“. На стикера върху бронята пишеше: „Бибиткай си колкото искаш, презареждам.“
Стив обиколи крайслера и се наведе, докато се мъчеше да си поеме въздух. Страхът му намаля. Досещаше се на кого е тази кола и един поглед през прозореца потвърди предположенията му. На предната седалка имаше чифт спайкове — четирийсети номер, реши той, — ръкавици и протектори. На задната седалка се търкаляха няколко стика за лакрос, шалчета, тиксо и кутия с високопротеинов прах.
Да, знаеше кой е вътре и никак не се радваше. Като пропъди мислите за зеления пикал, той прескочи надвисналите над каменната пътека листа на юката и се втурна в къщата.