„Не можеш да бележиш точка, ако не удариш.“
Не разбираше защо Стив Соломон не искаше да си поделят Робърт. Как можеше някой да е толкова егоистичен и ограничен? Можеше да помогне на момчето, а впоследствие и на много други. И ако изследванията й успееха да привлекат повече държавни субсидии и да й осигурят участие в „60 минути“ — е, още по-добре.
Стив реши да се направи на кротък. Щеше да я поласкае и да потисне истинските си чувства.
— Дайте да не се караме, доктор Равкдрайв.
— От вас зависи, господин Соломон.
— Наистина се възхищавам на това, което правите.
„Ти си една напълно откачена жена.“
— Благодаря ви.
— Но ако познавахте Боби, щяхте да разберете, че за него е най-добре да остане при мен.
„И немска овчарка не бих ти поверил.“
— ДРАКА СРА ЛИ ВИ В… — промърмори Боби и зарови глава във възглавницата.
— Какво каза? — попита Равкдрайв.
Боби вдигна глава.
— СВРАКА ВАРДИ ЛИ?
О, ужас, помисли си Стив. Нямаше как да каже на Равкдрайв, че Боби съставя анаграми от името й.
— Когато е нервен, Боби говори несвързано — обясни той уж спокойно.
— КРАДЛА ВИ СВАРИ.
— Може да е форма на деменция — отвърна Равкдрайв и се намръщи.
— По-скоро е нещо като игра — предположи Стив.
Тя бръкна във вътрешния джоб на сакото, извади бележник и си записа нещо.
— Изглежда има някакъв модел, но не мога да го схвана още.
— Няма модел — побърза да се намеси Стив. — Просто случайни думи. По дяволите, ако й кажеше, че Боби свързва името й с ДРИСЛИВА КРАВА.
— Това само засилва убежденията ми. Боби има нужда от интензивно лечение в болнично заведение.
— Грешите, докторе, и то много.
— Ще имате право да го посещавате редовно — предложи тя.
— Частните уроци ще са напълно достатъчни.
— Така ли? — Тя бръкна под възглавниците на дивана, сякаш търсеше изпаднали монети. — На това ли му викате частни уроци? Робърт се е опитал да скрие доказателствата.
— Чете само статиите — отвърна Стив, като очакваше „Плейбой“ или „Максим“.
Вместо това тя извади черно-бяла снимка от аутопсията на Чарлс Барксдейл. Разрезът беше от ухо до ухо.
— О, това ли? — отвърна Стив с облекчение.
— И това — тя грабна друга снимка, на която кожата от врата на Чарлс Барксдейл беше махната и се виждаха слюнните му жлези и яремната вена.
— Боби обича аутопсии — каза Стив. — Може да каже наизуст протоколите на следователите в Англия през 14 век.
— „Разследването, проведено в Мидълсекс — започна Боби с британски акцент — в понеделник, след рождеството на Благословената Дева Мария по време на царуването на Крал Едуард III…“
— Салонни игри — отсече Равкдрайв. — Безсмислени, докато не разберем как ги прави?
— Хей, госпожо — намеси се Боби. — Какво пали фитила на тампона ви?
— Моля?! На това ли го учите?
— Не, не, не! — Стив се вледени от страх. — Това е надпис на тениска или нещо подобно. Боби, кажи й!
— Стикер върху бронята на една тойота.
— Стикер върху една тойота — извика Стив, сякаш Боби току-що беше превърнал оловото в злато.
— Със спаднала лява задна гума — продължи Боби. — Регистрационен номер 7NJ843 и лепенка с морска крава.
— Виждате ли каква памет има.
Равкдрайв грабна куфарчето си от дъската за сърф.
— Това, което става в тази къща, е абсолютно недопустимо. Очевидно Робърт има нужда от възпитание, което вие или не сте в състояние, или пък нямате желание да му дадете.
— Вижте, доктор Равкдрайв, може би съм оставил у вас погрешни впечатления. Ако останете още малко, докато Боби се отпусне, ще видите колко е щастлив, колко възпитан…
— Вече взех решение. — Тонът й беше рязък. — Ще препоръчам на съда да отхвърли иска ви, да ви отнеме попечителските права и да даде Робърт на държавата.
Ръцете на Стив омекнаха. Беше извървял пътя докрай. Разум. Гняв. Лицемерно ласкателство. А сега — пълна паника. Чу как се моли:
— Дайте ми още един шанс, докторе. Моля ви, Боби има нужда от мен. И аз го обичам.
„Обичам“ не беше дума, която лесно излизаше от устата му.
— Боби е целият ми свят — продължи Стив.
— Вашият свят? Значи такава била работата. Вашите нужди. Не ставаше ли въпрос за нуждите на Робърт?
— Той също ме обича. Разчита на мен. Има невероятен напредък.
Устните й се разтегнаха в жестока усмивка.
— Как? Като спеше в леглото ви?