Знаеше, че Катрина Барксдейл не изгаря от желание да остане в ареста, където й липсваха елементарни удобства от имението й в Гейбълс Истейтс. Без джакузи, без басейн, без ежемесечно обезпаразитяване. Трябваше да убедят съдия Алвин Шварц, осемдесет и една годишен мизантроп, да й позволи да се върне у дома до началото на процеса. Не особено лесна задача при обвинение в убийство, но не и невъзможна.
— Ако се позовем на „Щатът срещу Артър“, имаме шанс — каза Виктория.
— Да.
— Прокуратурата трябва да обори искането.
— Знам.
Тя го погледна.
— Какви са отношенията ти със съдия Шварц?
— Мрази ме.
— О!
— Но е склерозирал и понякога забравя.
— Супер!
— Пада си по млади адвокатки в миниполи.
— Забрави.
Стив се приближи към прозореца и погледна към отсрещната страна на улицата, като присви очи, за да не му блести слънцето.
— Добре ли си? — попита тя. — Изглеждаш ми малко разсеян.
— Трябва да те попитам нещо.
„Хайде, кажи го. Кажи й, че имаш нужда от помощта й. Кажи й, че да загубиш Боби за теб е по-лошо от това да загубиш някой от крайниците си.“
— Сигурна ли си за „Артър“? — попита той кротко.
— Разбира се. Законът си е закон.
Погледна я, докато тя продължаваше да рови в апелативните дела. Тъй като нямаше да ходят в съда, днес беше облечена спортно. Черни джинси, мъжка бяла риза — вероятно на Бигбай, реши Стив — вързана на кръста, ожулени мокасини. Нямаше грим и изглеждаше така, сякаш не си бе направила труда дори да си тегли един гребен. На Стив му се стори секси по естествен и напълно несъзнателен начин. Може би точно това беше проблемът. Ако не изпитваше чувства към нея, щеше да му е много по-лесно да я помоли за помощ. Да я ласкае, да я моли, да й пълзи в краката. Но в случая просто не можеше. Пълзенето в краката щеше да почака.
— Как искаш да се разберем за изслушването? — попита тя.
— Ти се заемаш със закона, аз — с фактите.
— Фактите са, че Чарлс е бил извратен, Катрина се е подчинявала в името на брака и смъртта е нещастен случай.
— Да — каза той, докато наблюдаваше през отворения прозорец как боклукчийската кола изпразва контейнера. — Ще подчертаем и главното в защитата ни.
— Което е?
— Нямам никаква представа. Но каквото и да е, трябва да го набиваме в публичното съзнание още от изслушването за гаранцията. Трябва да излезе като заглавие на първа страница в „Хералд“.
Тя сбърчи чело.
— Заглавието е „Вдовица освободена под гаранция“. Или не.
— Само ако го пише някой начинаещ редактор — отвърна Стив. — Нашата работа е да го напишем вместо тях. Трябва да е основният момент на защитата ни. Така че какво е съдържанието на брака на Барксдейл? Какво е свързвало двамата?
— Прокурорът ще каже — парите.
— Точно така. Но ние какво ще кажем?
— Любовта.
— Любовта — призна Стив — е великолепна защита. Какво е любов? И как ще я докажем?
— Любовта е разумен съюз в името на общото благо между двама души с общи интереси и сходни ценности.
— Прекалено клинично за моя вкус. — Така ли беше между тях двамата с Бигбай? Разумен съюз между двама души. Звучеше като майтап.
— Какво е твоето определение?
— Двама души, които просто трябва да бъдат заедно — отвърна той, без да се поколебае. — Двама души, които не са завършени, когато са разделени. Двамата са любовници и приятели. Има желание, има смях и не могат да си представят да живеят един без друг.
— Значи Стив Соломон вярва в романтичната любов?
— На теория. Никога не съм изпитвал подобно нещо.
— И мислиш, че Катрина и Чарли са го изпитали?
— Съмнявам се, но съм адвокат. Дай ми конец и ще ти изплета въже.
— Нека ти покажа нещо. — Тя стана от стола, седна на пода и отвори една от картонените кутии под бюрото си. Седнала на земята с кръстосани крака, приличаше на колежанка, която учи за финалните изпити. Издърпа един куп снимки. — Семейство Барксдейл в действие.
Стив приклекна в позата на кетчър до нея и започна да разглежда снимките. Ръка за ръка на благотворителни събирания, Чарлс в смокинг, Катрина в дизайнерска рокля, отрупана с бижута. Светски снимки от различни гала вечери. Усмихнати лица, Чарлс, хванал през кръста Катрина, и сякаш в погледа им се четеше искрена обич.
Виктория грабна още снимки от кутията. Като че ли бяха влюбени в собствените си образи. Сен Тропе, Монако, ресторанти на брега, яхтени палуби. Чарлс все още беше представителен мъж с посребряла коса, а Катрина истински модел; снимана отдолу, за да се подчертаят краката й; наклонила глава като Парис Хилтън, за да изпъкне линията на брадичката.