Три ръце се вдигнаха. Съдията се изкашля и се обърна към банката на обвинението.
— Ето какви са правилата, господин щатски прокурор. Не искам да слушам рап от гетото. Нито пък… — той се обърна към съдебния пристав, млада чернокожа жена, цялата на плитчици. — Уанда, каква беше онази малоумна музика? Хоп-скоч?
— Хип-хоп — отвърна тя.
— Никакъв хип-хоп и никакви Бубони.
— „Ебоникс“ — поправи го Уанда.
— Кое е това дете на първия ред?
— Моят племенник Боби — отвърна Стив.
— Чух за номерата с думи, които правиш, малък разбойнико — съдията навря кутрето си в ухото, завъртя го и се провикна: — Доналд У. Рамсфелд.
— ДА, ЛУД ФЕН ДО МАРС — отвърна бързо Боби.
— Проклет да съм!
В този момент вратата на залата се отвори и вътре влязоха три млади жени. Бяха облечени еднакво в чисто черно от очилата и перуките до минижупите, копринените блузи и три четвъртите ботуши. Устните им бяха яркочервени и лъщяха неприлично. С тънките си черни куфарчета в ръка те минаха с танцова стъпка през люлеещата се врата, разкършиха бедра пред съдията и седнаха с въртеливо движение на столовете си точно зад банката на защитата. С един плавен жест и трите кръстосаха едновременно крака и извадиха подложки с листове за писане от куфарчетата. На Виктория й трябваха няколко секунди, за да разпознае в тях Лекси, Рекси и Джина, които приличаха на рок бандата на Робърт Палмър. Какво, по дяволите? После си спомни: „Съдията обича млади адвокатки с миниполи.“
Соломон беше готов на всичко само за да спечели.
— И кои, ако смея да попитам, са тези красиви създания? — попита съдията с грейнало лице.
— Моите помощнички — отвърна Стив.
— Винаги с удоволствие помагам на начинаещи юристки.
— Съдията седна изправено на възглавницата, която използваше, за да облекчи хемороидите си. — Момичета, можете да се отбивате в кабинета ми, когато пожелаете.
Катрина се наведе към Виктория.
— Съдията изглежда много особен…
Виктория отново я потупа по ръката. Успокояващ жест, но самата Виктория започваше да се тревожи. Как щеше да се оправи със съдия като този?
— Какво ще каже щатът за гаранцията, поискана от защитата? — попита съдията.
— Това е углавно дело — отвърна Пинчър. — Прокуратурата е против освобождаване под гаранция.
— Какво ще каже защитата?
Виктория се изправи и въздъхна. Надяваше се, че не изглежда толкова притеснена, колкото се чувстваше. На масата отпред картончета в пет цвята бяха разперени като ръка за покер.
— Позоваваме се на „Щатът срещу Артър“, съдът не може да откаже гаранция, освен ако прокуратурата не покаже неоспорими доказателства за вина или вината може да се приеме по презумпция. Според нас прокуратурата не би могла да докаже нито едното, нито другото. Освен това Катрина Барксдейл няма криминално досие и е дълбоко свързана с обществото. С две думи, тя е отличен кандидат за освобождаване под гаранция до процеса.
— Дъра-бъра — отвърна съдията. — Господин прокурор, да чуем показанията, и то накратко. Мехурът ми не издържа като едно време.
Пинчър започна със съдебния патолог Ю Чи Янг. Доктор Янг беше слаб човек, около четирийсетте, със сиви панталони, син блейзър и жълта папийонка. Беше минал на папийонки преди години, защото не се подаваха от престилката и не се потапяха в пихтиестия орган, на който правеше дисекция в конкретния момент.
С насечени фрази доктор Янг изложи какво е открил.
— Извърших дисекция на врата, след като отворих черепа и извадих мозъка. Направих дисекция на стреноклейдомастоидните мускули, срязах омохоидните и сернохоидните мускули, изрязах меките тъкани около каротидната артерия.
— И какво открихте? — попита Пинчър.
— Охлузвания по вратните мускули и кръвоизливи около пръстеновидния хрущял, които се появяват при удушаване. Петна на Тардьо по лицето и клепачите, които се появяват при асфиксия.
Докато доктор Янг монотонно изреждаше фактите, Виктория хвърли поглед към Стив. На подложката си с листа той рисуваше схема на маса за петима заедно с разположението на местата. Лиса Равкдрайв на дванайсет, после по часовниковата стрелка — Виктория, Стив, Джаки и Брус.
Планираше вечеря, а не опровержение.
Как щеше да проведе кръстосания разпит, като дори не слушаше какво се говори?
Доктор Янг вдигна черна кожена яка — доказателство номер едно на обвинението — и демонстрира как когато единият край се издърпа през отворената примка, яката се затяга. Показа на съдията снимка на охлузванията по врата на Чарлс Барксдейл. Линията на снимката показваше, че нараняванията са широки осем сантиметра. Със собствената си линия доктор Янг после показа, че и яката е точно толкова широка.