— Ако яката се затегне… — продължи радостно доктор Янг.
— … няма измъкване — довърши мисълта му Пинчър.
Съдия Шварц хвърли разгневен поглед към Пинчър.
— Ще посъкратите ли този цирк за кучета и понита?
— Заключенията ви, доктор Янг? — попита Пинчър.
— Причината за смъртта е била асфиксия, причинена от задушаване вследствие на затягане на яката около врата на покойния.
— Защитата има ли нещо да каже? — попита съдия Шварц.
Виктория почака Стив да стане. Когато той не помръдна, тя скочи на крака.
— Да, Ваша милост, само няколко въпроса…
— Които ще задам аз — прекъсна я Стив и се надигна от стола си. — Добър ден, доктор Янг.
— Щом така казвате — отвърна сухо патологът.
Без да поиска разрешение да се приближи, Стив се запъти към свидетелската банка и протегна ръка към кожената яка.
— Може ли?
Доктор Янг повдигна рамене и после му я подаде.
— Не е моя.
— На всички е ясно, че вие изразихте собственото си мнение относно медицинската причина за смъртта, а не дали тя е настъпила в резултат на убийство.
— Точно така.
Стив се извърна и се върна обратно при банката на защитата. Наистина се плъзга, помисли си Виктория. Спомни се плаката на стената на кабинета му. Съдебна зала пълна с вода, акули порят водата напред-назад. Стив беше най-хитрата акула в лагуната и това бяха негови води. Докато плуваше към масата на защитата, той разкопча сакото си и се усмихна на Виктория. Сега пък какво?
— Доктор Янг, ако искам да принудя госпожица Лорд да си сложи тази яка, какво би трябвало да направя? — попита Стив.
— Не питайте мен. Тя е ваш съдружник.
Някой се разсмя в галерията.
— Ами да видим тогава. — Стив заобиколи банката, без да остави почти никаква диря. Той вдигна косата на Виктория, уви яката около врата й и прекара кожения език през клупчето. — Сега да видим какво ще направи госпожица Лорд, ако иска да ме накара да спра да стягам това нещо.
Виктория вдигна ръце и напъха пръстите си под яката. Стив дръпна кожата през клупа и притисна пръстите й към врата. Тя усети как забива нокти в плътта си. Задъха се и Стив отпусна яката отзад, като се наведе достатъчно близо, за да може тя да усети дъха му.
— Нека бъде записано за протокола, че по шията на госпожица Лорд останаха следи от нокти, когато тя се опита да разхлаби яката — каза той.
Обърна се отново към свидетеля.
— Докторе, ами Чарлс Барксдейл? Някакви следи от борба? Одрасквания, охлузвания, разкъсвания, кожа под ноктите?
— Това са пет въпроса? — протестира Пинчър.
— Ами да чуем пет отговора — отвърна съдията.
— Не. Не. Не. Не. И не — отговори доктор Янг.
Стив застана зад Виктория и постави ръце на раменете й. Чувството беше странно — усещаше го, без да го вижда. Последва нещо още по-странно. Един от палците му започна да разтрива врата й.
— Никакви следи от борба — повтори Стив, да не би съдията да не го е чул. — Значи господин Барксдейл доброволно се е съгласил яката да му бъде сложена и стегната.
— Стегната до определена степен, да.
Усети как и двата му палеца се спускат по врата й, като при шведски масаж. Тялото й потръпна от приятното усещане и тя се сви на стола си.
— Връзването, душенето, сексуалната параферналия не са ли част от асфиксиофилията, извършвана по взаимно съгласие?
— Точно така. Пише го в медицинските журнали.
— И причината да го пише в медицинските журнали е настъпването на внезапна смърт по време на практикуването му?
— Внезапната смърт е признат риск, да.
Стив направи пауза. Свидетелят беше направил важен извод, а добрият адвокат оставяше полезните думи да се повъртят из въздуха, преди да ги изгони. Виктория си позволи да се усмихне. Стив владееше положението, не само себе си, но и цялата зала. Беше прав за едно нещо, което й беше казал по-рано: имаше какво да научи от него.
Но умът й не беше съсредоточен само върху правните уроци. Минимасажът продължаваше и цялото й тяло сякаш започваше да излъчва топлина. Искаше да може да си свали вталения жакет „Ан Клайн“, а защо не и копринената блуза. Дали Стив осъзнаваше какво прави? Надяваше се, че Катрина, която седеше до нея, няма да разбере какво става.
— Не можете да предвидите вероятността от внезапна смърт, нали, доктор Янг? — попита Стив.
— Може да е станало и случайно, да.
Стив се постара репортерите в залата да видят усмивката му. Той стисна врата на Виктория още веднъж, после го пусна и седна на мястото си.