— Да, какво искаше да ми кажеш? — Стив вдигна карирания кафяв костюм пред огледалото. — Знаеш, че не бива да ме прекъсваш, когато притискам някого.
— Исках да ти кажа нещо…
— Доктор Равкдрайв, чудесно изглеждате тази вечер — упражняваше се Стив пред огледалото.
— … за часовника „Брайтлинг“.
— Личеше ли си, че лъжа?
— Не повече от обикновено. Слушаш ли ме, чичо Стив?
— Да, часовникът, който Катрина купила на Чарлс. Може би трябваше да попитам Виктория как ще бъде облечена. Трябваше да съчетаем цветовете.
— Тогава ще си пълна отврат. — Боби правеше балончета в шейка, една голяма бучка фъстъчено масло беше заседнала в сламката. — Исках да ти кажа, че разгледах снимките — и ръцете, и китките на господин Барксдейл са били доста кльощави.
— Е, и?
— Останалите му часовници са тънки, а „Брайтлинг Супероушън“ е дебел. Масивен е, издържа на хиляда метра дълбочина.
— Е, това е часовник за гмуркане. Какво толкова?
— Защо никога не е с него на снимките на брега и по яхтите?
Стив търсеше вратовръзка, която да отива на кафявия костюм.
— Както сам каза, не е неговият стил. Може да не го е харесал.
— Тогава защо госпожа Барксдейл му го е купила?
— Защото е откачалка. Какво значение има?
— Леководолаз ли е бил господин Барксдейл?
— Съмнявам се, че някога е излизал от джакузито. Раирана вратовръзка отива ли на кариран… — Стив млъкна. Полазиха го тръпки. — Да не би да казваш онова, което си мисля, че искаш да кажеш?
— Ако питаш мен, чичо Стив, госпожа Барксдейл е купила часовника за някой друг, а не за съпруга си.
Горе-долу по същото време, докато Стив се опитваше да върже кариран костюм с раирана вратовръзка, Виктория се обличаше в апартамента на Джаки в Търтъл Гроув Айл. Бяха играли два часа тенис, Виктория се беше втурвала към мрежата при всяка възможност, а понякога и без възможност. Джаки се беше задоволила да стои извън очертанията на корта и да удря различни питиета, като изразходва колкото се може по-малко енергия, без да спира да говори. Спускането към мрежата беше не само изтощително, то можеше да счупи носа на някое момиче, ако го цапардосаше някой от мощните сервиси на Виктория.
Сега, след като се бяха изкъпали и бяха пийнали по два джина с тоник всяка, двете се обличаха, като си говореха за работа, мъже и разпродажба на обувки в „Блумингдейл“. Джаки се беше преоблякла в прилепнала блуза на „Роберто Кавали“ с голи рамене и десен на златни вериги. Докато се гледаше в огледалото, тя пъхна двете си ръце под гърдите и ги повдигна:
— Как изглеждат цицоните ми?
— Големи и впечатляващи.
— Това е целта.
Виктория избра рокля „Ралф Лорън“, втора ръка, бяла коприна от кръста надолу и секси корсет от сребърна дантела нагоре. Подобно на сексбомбите, които обявяваха рундовете, бюстието беше дълбоко изрязано и разкриваше голяма част от раменете и гърба й.
— Не можеш да си сложиш сутиен с това — каза Джаки, докато се намъкваше във впити ластични черно-златисти джинси, които отиваха на мотива със златните вериги.
— Нямам и намерение. Много плоска ли изглеждам?
— Изобщо. Страхотно ти стои. Много си секси. Обикновено не…
— Какво?
— Не се обличаш така. Но си супер.
Виктория взе назаем обувките от Джаки — сандали с каишки през глезените в цвят шампан и деветсантиметрови токове, след което отдели повече време от обикновено на грима си, като първо пробва кестеновата линия за устни, преди да започне с червения шоколад, който идеално отиваше на тъмнорозовото червило. Джаки гледаше, лека усмивка играеше на устните й.
— Сега пък какво? — попита Виктория.
— Нищо. Днес просто изглеждаш различна. По-разкрепостена.
— Играя роля, заради това е.
— Аха.
— Трябва да направя впечатление.
— На докторката ли или на лошото момче?
— Не започвай пак. Играя ролята на типа жена, за която би се оженил.
— Когато си с Брус, правиш ли се на неговия тип жена?
— Какво искаш да кажеш?
— Не ме разбирай погрешно — каза Джаки, — защото аз съм най-добрата ти приятелка и не злобея. Но се чудя. Коя от двете си всъщност?
Час по-късно двете жени седяха на маса за петима в Коко Гроув Яхтклуб, приятно остаряла реликва от една по-аристократична ера, на няколко метра от марината. Слънцето точно залязваше над Евърглейдс, а Виктория и Джаки вече бяха обърнали по две мартинита. Като знаеше колко много Стив разчита на нея, Виктория започваше да се притеснява. Освен това се съмняваше в мисията си: Как, за Бога, щеше да промени скапаното впечатление, което Стив беше направил? Тя махна на сервитьора. Може би още едно питие щеше да оправи нервите й.