Выбрать главу

— Този път — каза Джаки — наистина се отказвам от мъжете. Затова чета „Живот без мъж“.

— Това книга ли е? — попита Виктория.

— Практическият раздел точно до „Пътят към безбрачието“.

— Ти не си такава.

— Толкова години търся гений с пенис. После реших да се спра на едно от двете. Сега се разкъсвам между това да карам соло или да обърна резбата.

— Няма начин.

— Мислиш, че от мен няма да стане добра лесбийка ли?

— Абсолютно съм убедена.

— Това или нищо. Освен ако лошото момче не ме грабне.

Дойдоха двете мартинита. Виктория усети приятно замайване и напрежението започна да спада. Естествено, че щеше да омае тази лекарка. Дайте я насам! Отвън през прозорците на клуба свитите платна бяха окъпани в розова светлина.

— Разкажи ми повече за него — каза Джаки.

— За Соломон ли? Обича надпреварата и мрази да губи.

— Боже, на кого ли ми напомня това?

— Друг път!

— Във втория сет защо трябваше да забиваш право в големия ми задник?

— Стана случайно — тя отпи глътка. — Соломон е единак. Упорит и независим.

— Нищо чудно, че не можеш да го понасяш. Много си приличате.

— Не съм единак.

— Защо тогава не участва заедно с мен в Коледния турнир?

— Знаеш защо. Не обичам двойки.

— Защото мразиш да зависиш от някой друг.

Виктория се замисли. Вярно беше. Искаше сама да губи или да печели. За предпочитане да печели. Какво лошо имаше в това?

— Соломон е упорит, властен и никога не признава грешките си. И обича да е в центъра на внимание. Да беше го видяла на пресконференцията след заседанието. Заобиколен от мадамите, които представи като свои асистентки, които всъщност са модели от Саут Бийч, с които излиза.

— И той ли си пада по модели? Боже, трябва да поотслабна!

— Мадамите се натискаха да ги снимат, а Соломон се хвалеше как сме щели да теглим един шут на прокурора. Това беше непристойно и абсолютно неетично.

— Явно е голям майтапчия.

Соломон беше направил и още нещо, което Виктория премълча, защото все още разсъждаваше над него. Докато камерите се въртяха, а въпросите валяха, той произнесе монолог за природните закони и светостта на брачното ложе и други банални щуротии, за които на репортерите изобщо не им дремеше, нито пък ги разбираха. Изведнъж забеляза, че Виктория стои отстрани, извън обсега на камерите. Той я дръпна и я прегърна през раменете.

— Да не забравя да спомена моята съдружничка — каза на репортерите. — Виктория Лорд. Не Вики, а Виктория. Тя ще стане най-добрият адвокат, който някога е имало в Маями.

Соломон отново я беше изненадал. Ясно беше, че можеше да е арогантен и да се държи като пълен кретен. Но понякога изглеждаше, че всичко това е игра, и един страхотен мъж изплуваше отдолу, когато той не внимаваше. За разлика от повечето мъже, които всячески се стараеха да прикрият истински неприятните си черти.

— С една дума, Соломон е влудяващ — каза тя.

Джаки отхапа от маслината.

— Влудяващ е пръв братовчед на завладяващ.

— Не и за мен. — Тя реши да отпъди всички мисли за гушкане, които Соломон беше породил у нея с ласкавото си отношение по време на пресконференцията.

— Кара ли „Харли“? — попита Джаки. — Обичам моторите. — Тя отвори черната си вечерна чантичка и извади пудриерата си. Докато се оглеждаше в огледалото, заглади бръчките по челото си. — Дано да се появи преди да сме загубили магическото си излъчване.

— Повярвай ми, Джаки, не е твой тип.

— Защо? Аз ли няма да го харесам, или той няма да ме хареса?

Виктория се замисли и стигна до шокиращо заключение. Във всички случаи щяха да се харесат. Имаха едно и също цинично чувство за хумор, бяха еднакво невъздържани. Как можеше да не го е забелязала? И сега, когато го проумя, защо нямаше желание да се прави на сватовница?

— Не знам, Джаки. Трудно е да уредиш двама души.

— Добре, няма да ти се моля. Но щом не мога да имам лошото момче, ще клонираш ли за мен Мистър Съвършенство?

— Понякога се чудя дали изобщо заслужавам Брус? — Виктория усети пристъп на вина. Дори не се беше сетила за годеника си. Соломон беше основната тема на разговора.

— Престани или ще те цапна с нещо. — Очите на Джаки се изпълниха с палави пламъчета. — Обзалагам се, че Брус кара и чаршафите ти да пеят.

— Ще изпия още едно мартини, преди да ида там.

— Сервитьор! — провикна се Джаки. — Като гледам колко се старае Брус във всичко, сигурно е страхотен в леглото.

Защо устните й не помръдваха, почуди се Виктория.