Стив погледна крадешком към Виктория. Изчервяваше се, червенината започваше от основата на врата й, движеше се нагоре като приливна вълна, докато бузите й не пламнаха. Миг по-късно тя дискретно се пресегна, отмести ръката му и бутна стола си назад.
— Бихте ли ме извинили за момент…
Тя бързо се отдалечи от масата, като избягваше да срещне погледа на Стив. Очите му бяха привлечени от предницата на бюстието — зърната й стърчаха през сребърната дантела като дървени летви на покрива по време на ураган. Обикновено скачаше на крака, когато дама ставаше от масата. Но точно сега не можеше да го направи, не и със салфетката, която се издигаше като палатка върху чатала му. Той притеснено погледна към Брус, който предлагаше на Равкдрайв двустаен апартамент във ваканционно селище „Бигбай“ с изглед към езерото за без пари. После се обърна към Джаки, която го наблюдаваше с хищен поглед. Усмихвайки се дяволито, тя хвана черешката за дръжката, сложи я върху езика си и я захапа.
— Господин Соломон, трябва да призная, че имате чудесни приятели — каза Равкдрайв, опитвайки се да се отскубне от търговската реклама на Бигбай, — а годеницата ви е едновременно хубава и чаровна.
— Понякога ми се иска да се ощипя, да не би да сънувам.
— Не сънуваш, друже — сърдечно каза Брус. — И напълно го заслужаваш.
Друже? Може да се дължеше на клубната обстановка или може би беше прекалил с дайкиритата. Въпреки всичко Бигбай беше почтен и Стив се почувства виновен за странната смес от чувства, която изпитваше към годеницата на човека. Вината обаче бързо се удави в дълбокото езеро на желанието. Тъй като Виктория не се появи, Стив се извини и стана.
Потърси я на бара.
Никаква Виктория.
Отиде до дамската тоалетна, почука на вратата и я извика.
Никаква Виктория.
Надникна в кухнята и се огледа наоколо.
Къде ли беше?
Излезе на двора и тръгна по пътеката към кея. И я видя — вървеше покрай редица моторни лодки. Настигна я при „Уиплаш“, моторна яхта, собственост на един адвокат, който се занимаваше с телесни щети.
— Добре ли си? — попита той.
— Имах нужда от малко чист въздух.
Гледаше към отсрещната страна на залива и не се обърна към него. Приближи се. Чуваха се само тракането и плискането на лодките, закотвени за кея, и далечните крясъци на чайка. Слънцето беше залязло и духаше хладен морски бриз.
— Студено ти е — Стив прегърна двете й ръце и усети, че е настръхнала.
— Какво правеше? — беше ядосана. Готова да си го изкара на него. — Какво, по дяволите, правеше?
— Съжалявам. Ти ми помагаш. Страхотно си прекарвам. Така че, ако съм прекалил…
— Защо ми масажираше врата в съда?
— Няма да се повтори. Честна скаутска.
— Готова съм да заложа годишната си заплата, че никога не си бил скаут.
— Бях, докато не ме спипаха да надничам в съблекалнята на момичетата.
— А сега какво правиш?
Без да го осъзнава, ръцете му разтриваха раменете й.
— Искам да те стопля — но в действителност просто не можеше да отдръпне ръцете си от нея. — Извинявай. Наистина, никога повече…
— Млъкни, Соломон — тя го прегърна през врата, придърпа го и го целуна.
Той толкова се сащиса, че му отне няколко секунди да отвърне на целувката й. Но го направи. Първо, леко и нежно. После по-дълбоко и страстно. Устните се разтапяха, езиците се усукваха, беше дълга, изпълнена със стенания, сладка, изливаща се целувка, от която и двамата останаха без дъх. Той я притисна към себе си и известно време никой не помръдна.
Той се опита да проумее копнежа си. Защо с нея се чувстваше толкова различно от останалите? Защо тази жена имаше значение?
Изведнъж тя се дръпна и се извърна.
— Това не се е случило — каза тя.
— Напротив.
— Аз съм пияна.
— Не мисля.
— Или това е някаква химия. Замаяла ми се е главата, защото не съм яла.
— Да извикам ли „Бърза помощ“?
— Или пък е заради близостта. Работим заедно всеки ден, така че естествено се пораждат известни чувства.
— Сигурно е така.
— Или е обратна реакция. Всъщност не се харесваме, така че това е някакъв разрушителен порив, който се проявява едновременно и у теб, и у мен.
— Или пък разумен съюз между двама души — каза той, използвайки собствените й думи срещу нея.
— Съмнявам се — тя бе обвила с ръце раменете си.
Стив застана зад нея и я прегърна.
— Каквото й да е, защо да не му се отдадем?
Тя се обърна с лице към него.
— И къде ще ни отведе това? Освен до спалнята ти?
— Не знам. Просто си помислих…
— Типично за теб, нали, Соломон? Прави какво ти харесва, майната им на последствията.