— Какво става, шефе?
Сеси влезе в кабинета му със сутрешната поща в една ръка и десеткилограмов дъмбел в другата. Днес беше облечена с бразилски джинси с от ниска по-ниска талия и изрязана тениска. Опитваше се да изглежда като Джей Ло или Шакира, или Талия — Стив все не можеше да ги запомни.
— Виктория да се е обаждала? — попита той.
— Защо?
— Защото закъснява.
— Лош шофьор — тя стовари пощата на бюрото му. — Следващият ти купувач ще бъде тук след половин час.
— Клиент, Сеси. Наричаме ги клиенти.
Тя повдигна рамене, трапецовидните й мускули потрепнаха.
— Виктория обикновено не закъснява.
Сеси престана да вдига дъмбела с една ръка.
— Какво ти става днес?
— Нищо. Нищо не е станало.
— Не съм казала, че нещо е станало. Защо си кисел?
— Не съм. Всичко е наред. Просто трябва да се подготвяме за процеса.
— Как мина вечерята?
— Равкдрайв остана възхитена от Виктория и иска да избяга с Бигбай.
— Значи преметна докторката?
— Не съм сигурен. Двамата с Вик не винаги бяхме на едно мнение.
— Каква изненада! — каза Сеси, като хвана дъмбела с другата ръка.
Стив прерови пощата. Чуваше как желязната банда се разгрява от другата страна на улицата. Или бяха те, или някой камион стоварваше скрап на асфалта.
— Какво е това? — Стив държеше квадратен плик от скъпа ленена хартия. Името и адресът му бяха изписани с калиграфски почерк.
— Отвори го и ще видиш.
— Това е твоя работа, Сеси. Да отваряш пощата, съдебните графици, чековете за депозит.
— Какви чекове?
Стив отвори плика и извади покана за сватба. „Брус Кингстън Бигбай и Виктория Лорд…“ Пъхна я обратно в плика, имаше странното усещане, че може да предотврати сватбата, като се престори, че няма такава покана.
„Какво става все пак? Какви са тези чувства?“
Чувстваше се като човек със странна болест без диагноза. Не усещаше болка, а предчувствие за неизбежна гибел.
Пет минути по-късно Сеси се беше върнала в чакалнята, тежестите дрънкаха, Стив чу бръмчене. Погледна нагоре и видя Хари Саш да влиза през отворената врата с моторизирания си инвалиден стол. Хари беше около четирийсетте, с малки лъскави очички, зъбат и с шкембе. Беше облечен в сива тениска на морски пехотинец, камуфлажни панталони и кубинки. Отзад на стола му се развяваше американското знаме и имаше призив: „Помогнете на ветерана от Гренада.“
— Няма да се занимавам с развода ти, Хари — каза Стив.
— Кой е казал нещо за развод?
— Всеки месец идваш и ми казваш, че искаш развод. Подавам заявлението, после двамата с Джоун се помирявате.
— Продължава да ми скача по топките, ама не съм дошъл за това.
Стив харесваше Джоун Саш, но знаеше, че можеше да ти надуе главата с вечните си приказки, че Хари трябва да се откаже от избраната професия на дребен мошеник.
— Тогава какво има? — попита Стив. — Вече ти казах, че няма да съдя родителите ти, че били грозни.
— Не само, че са грозни — отвърна Хари. — Ами че са имали наглостта да се възпроизвеждат.
— Забрави.
— Добре, но имам нещо ново, което ще направи и двама ни богати. Знаеш ли стриптийз клуба на Седемдесет и девета до моста? „Катеричките“?
— Не, не го знам.
— Странно, защото две от момичетата те препоръчаха. Не че бих отишъл при друг адвокат.
— Оценявам го, Хари. Кажи ми какво си намислил.
— Дискриминация. Става дума за яки мангизи.
— Слушам те и съм възхитен. — Стив каза две лъжи на цената на една. В действителност продължаваше да мисли за вкуса на устните на Виктория. И защо Кели Макгилис не се събра с Харисън Форд накрая? И ако се бяха събрали, дали той щеше да остане на село, или тя щеше да иде в града? Това беше трудното, ако се съберяха с Виктория, кой щеше да се промени, за да угоди на другия? И не беше ли живо самоубийство дори да храни подобни надежди? Тя щеше да се жени и в случай, че беше забравил — имаше релефна покана, която да му го напомни.
Хари Саш избръмча със стола си по-близо до бюрото му.
— Редовен клиент съм на „Катеричките“ от години, още откакто ченгетата затвориха „Чатала“. Имам членска карта — плащаш за десет танци в скута и получаваш един безплатно, точно като фрапучиното в „Старбъкс“. Но направиха ремонт и сега VIP ложата е на три стъпала и аз не мога да се кача.
— Е, и?
— Какво е и? Равен достъп до обществените сгради. Ще ги съдя за нанесени щети, искът ще е групов.
— От групата на мошениците ли?
— На инвалидите. Имаме правото да стигаме с количките си навсякъде. Живот, свобода и — Хари се хвана за чатала, — стремеж към щастие.
— Томас Джеферсън не е имал точно това предвид.