— Бях под голям стрес. Огънах се и толкова.
— Значи няма да ми кажеш какво изпитваш сега? Нито какво мислиш?
Тя се извърна.
— Мисля, че ми харесваше повече, когато беше безчувствен негодник.
— Няма да мине.
— Не разбираш ли? Не съм свободна. Това ме прави пожелана. Ти си неподходящ. Това те прави по-желан. Това е част от генетичния ни код. Нищо не можем да направим, привлечени сме от пламъците. Това ни прави шибаните човешки същества, които сме.
— Затова ли ме целуна? Затова ли аз отвърнах на целувката ти?
— Ако имаш по-добро обяснение, дай да го чуем.
— Не съм сигурен. В теб има нещо, което…
Той спря, без да може да продължи, и тя настоя:
— Което какво?
— Което ме кара, не знам… Изпитвам чувства към теб — заекна той.
— Хайде — подбутна го тя, — ти си този, който иска да си излее душата. Какво точно изпитваш към мен. Не можеш ли да бъдеш искрен?
— Само ако се преструвам.
— Сериозно ти говоря. Или ми кажи какво чувстваш, или млъкни.
Не очакваше, че тя ще го предизвика. Изведнъж се върна в гимназията и отново беше лудо влюбен в Рене де Прес, дошла да учи на разменни начала от Париж. Дори и сега си спомняше всичко за нея. Тъмнокоса, подстригана късо по секси френски начин. Тесните миниполи и трите разкопчани копчета на блузата й. Възбуждащ акцент, от който му идваше да оближе капчиците пот зад голите й колене. В крайна сметка беше на седемнайсет с ранимо сърце и постоянна ерекция.
Рене гледаше от трибуната, докато играеха мач от щатския шампионат. В деветия ининг, при равен резултат, Стив открадна втора, после трета и отбеляза точка с жертвоготовен плонж, хвърляйки се с главата напред. Съотборниците му го изнесоха на ръце от терена. Беше ефимерен миг, но с целия си наивитет той вярваше, че това е първият от безбройните весели спектакли с барабани и тромпети, отбелязващи всеки триумф в живота му.
Четири часа по-късно Рене му показа чудесата на разцъфващата галска женственост на задната седалка на джипа му, паркиран в една мангрова горичка в Матсън Хамак. Беше му за пръв път, на нея обаче не и свърши дори по-бързо, отколкото заобикаляше базите. Под нейното вещо ръководство, вторият опит беше по-успешен, а третият ги остави бездиханни. До зазоряване беше уверен, че никой не се е чувствал така досега, и промълви двете вълшебни думички — „Обичам те“, — с което накара Рене да му се смее и да го нарече „глупаво момче“.
Следващите няколко седмици не минаваше и секунда, без да докосне или целуне. Всяко споделено преживяване — без значение колко обикновено беше — миниголф, пица с пеперони, „Всяко твое дихание“ на Стинг, отприщваха радостни порои. Какво друго можеше да бъде това, освен вечна любов?
Само 363 часа и седемнайсет минути — по обърканите изчисления на Стив — след като за пръв път бяха изпробвали задната седалка на джипа, всичко свърши. Когато Стив отиде на среща с Рене в кафето, тя седеше до Ейнджъл Кастийо, плещестият фулбек от футболния отбор. Бейзболният сезон беше свършил, започваха пролетните тренировки по футбол и Стив беше захвърлен като строшен охлюв.
През следващите двайсет години той не беше казал нито веднъж на някоя жена, че я обича. Как би могъл? Рискът да го заболи беше толкова голям. И сега стоеше онемял пред предизвикателния поглед на Виктория.
Виктория се мъчеше да устои на внезапния порив да го дръпне от стола и да му се хвърли на врата. Никога не й се беше струвал толкова отчаян и толкова беззащитен. Толкова различен от нахакания умник, който за пръв път беше видяла в съда. Но тя се държеше желязно и нямаше да покаже друга емоция, освен безразличие. Нямаше да разкрие какво чувства. Как би могла? Самата тя не знаеше как да ги определи. Не знаеше какво я тласка към Соломон. Но той беше прав за едно — тя го целуна. Тя го прегърна и го целуна продължително, страстно и опасно.
Толкова безразсъдно. Толкова безотговорно. Толкова нетипично за нея. Отчаяно й се искаше да не го беше правила.
Наистина ли беше така? Докато лодките се поклащаха на кея и небето се въртеше, осветено от лунни лъчи, тя беше притиснала тялото си към неговото, идеалната комбинация между ин и ян. Целувката я беше оставила объркана, замаяна и уплашена. Искаше й се да го припише на джина, стреса и умората. Но в интерес на истината, нямаше ни най-малка представа какво ставаше с нея. Подсъзнателно ли се опитваше да разруши връзката си с Брус? Проблеми със самочувствието ли имаше? Смяташе ли, че не заслужава някой толкова добър? Толкова близо до съвършенството, че понякога направо се страхуваше да бъде с него?
Докато мислеше за това, реши, че е проумяла какво става.