— Майната ти! — изпсува Манко.
— Погледът на Катрина е сигналът за мъжа. Той се плъзга покрай стената, защото знае точно какво виждат и какво не виждат камерите. Отива до леглото, стяга яката на Чарли и го удушава.
— За това ли ви се плаща на вас, адвокатите, да риете в лайната? — попита Манко.
— Просто от любопитство, Манко — отвърна Стив, — имаш ли досие? Защото съм готов да се обзаложа, че си лежал в затвора.
— Няколко простотии, дребни нарушения — каза Манко. — Сбивания по баровете, това е.
— Е, значи този път си се изявил.
Виктория караше, а Стив се беше облегнал на седалката до нея, като беше вдигнал единия си крак на таблото. Караха на север по Олд Кътър Роуд под сянката на банановите палми.
Без да иска разрешение, Стив въртеше копчетата на радиото й. Спря на станция, където Лудън Уейнрайт III се обявяваше за последния човек на земята.
— Това представление ли беше? Изглеждаше така, като че ли всеки момент ще получиш удар.
— Реших, че ще ми отговорят честно, ако се уплашат, че мога да счупя някоя чаша, така че наистина беше Драма 101. Но до известна степен наистина бях много бесен.
— Защо ги излъга за Пинчър?
— Исках да видя реакцията на Манко. А също и на Катрина… Катрина казва истината. Тя не е убила Чарли. Манко също не го е направил.
— И защо смяташ така? — Виктория беше озадачена.
— Преминаха през човешкия ми детектор на лъжата.
— Я стига!
— Първия ден си помислих, че лъже, когато отрече да е убила Чарли — каза той.
— Какво? Ти ми каза, че й вярваш.
— Излъгах те. Страхувах се, че няма да го вземеш присърце, ако мислиш, че тя го е убила.
— Това е толкова обидно. Аз съм професионалист.
Стив се облегна назад и затвори очи. По радиото Пат Бенатар пееше за престъпления и страст.
— Както и да е, тогава наистина излъга, но само затова, че не му е изневерявала. Това заблуди детектора ми и реших, че лъже и за убийството.
— Но както каза и в къщата, щом веднъж е излъгала…
— Трябва да ми повярваш за това. Не го е направила.
— Няма такова нещо като човешки детектор на лъжата.
— Добре. Наречи го интуиция. Инстинктът ми подсказва, че не е способна на това.
— Не можеш да взимаш подобни решения въз основа на инстинкта си.
— Така взимам всички важни решения — отвърна Стив. — И ти трябва да опиташ някой път.
28.
Дълбоко тъмно море
— Бигбай няма ли нищо против, че вечеряхме заедно? — попита Стив.
— Мислиш го за среща ли? — попита Виктория.
— Излязохме на вечеря.
— Работна вечеря.
— Повечето мъже не обичат годениците им да излизат с други.
— Брус не е ревнив. Пък и знае, че никога няма да направя нещо глупаво.
На Стив не му хареса как прозвуча това. Като че ли най-глупавото нещо на света би било да се влюби в него. Той зави със стария кадилак по алеята пред къщата му и спря до колата на Виктория.
— Ще влезеш ли за едно питие?
Тя поклати глава.
— Скапана съм.
— Боби е при Тереса, така че къщата е на наше разположение.
Тя го погледна обвинително:
— Да не би да ми правиш намеци, Соломон?
— Аз? Не. Абсолютно не. Просто реших…
В съседния двор един присмехулник изпълняваше арията си. Какво му беше казал Боби за присмехулниците? О, да, само тези, които си нямат самка, пеят през нощта. Търсят си жена от залез до изгрев слънце. Сети се за една песен на Джими Бъфет: „Дай да се напием и да се изчукаме.“
— Какво точно реши, Соломон?
Не беше сигурен. Знаеше, че тя нямаше да му се метне на врата. В офиса окончателно го беше отрязала: „Затворена страница.“ Първата целувка беше и последна. Така че какво, по дяволите, правеше той? Присмехулникът на дървото вдигна трелите с една октава по-високо. Дали самецът не му се присмиваше?
— Какво е това? — попита тя, гледаше право към къщата.
— Кое?
— Ти ли си оставил вратата отворена?
Той се запъти по нащърбените плочки към къщата. Горната панта беше разбита, вратата беше отворена и изкривена.
— Мамка му! — той смело бутна вратата, но тя задра плочите отдолу и заяде.
— Недей да влизаш вътре. — Виктория ровеше в чантата си за мобилния. — Ще извикам полиция.
— Който и да го е направил, отдавна си е отишъл. Надявам се да не ми е отмъкнал топката с автограф от Бари Бондс.
Той бутна вратата. Тя задра отдолу и се подмести с няколко сантиметра. Стори му се, че чу нещо — скърцане на гумени подметки по плочките, — миг по-късно вратата излетя от останалата панта и го цапардоса по челото и носа. Почувства изгаряща болка под очите си. Докато вратата се стоварваше върху него, той различи една фигура, която изскочи от къщата и прелетя покрай него.