(C) Професионалният живот на господин Соломон може да бъде описан най-точно като хаотичен. Адвокат, който е бил задържан многократно за неуважение към съда и е известен със странното си поведение в съда. Освен това, макар че показва явна привързаност към Р.А. С, господин Соломон не е подготвен да бъде наставник на дете със специални нужди.
Долуподписаната препоръчва искът на Стивън Соломон за попечителство да бъде отхвърлен и Р.А. С. да бъде поставен под опеката на държавата и изпратен в съответно болнично заведение със задължителни изследвания и лечение под директния контрол на отдел „Семейни грижи“.
29.
Всичко, от което се нуждаеш, е любов
— Глупости! Пълни глупости!
Стиснал доклада на Равкдрайв в едната си ръка, Стивън притискаше торбичка с лед към слепоочието си с другата, докато нервно кръстосваше офиса. Разхлабена вратовръзка, почервеняло лице, цицина колкото дръжката на вратата на челото. С тъмни кръгове под очите. Изглеждаше като разгневена миеща се мечка. Виктория седеше на бюрото си и го наблюдаваше притеснено. Боби се беше настанил с кръстосани крака върху един стол и беше заровил глава в някаква книга.
— Почакай Равкдрайв да ми падне в съда — каза Стив.
— Чувствам се ужасно — каза Виктория. — Може би ако не бях избягала от масата…
— Това няма нищо общо. Тя те харесва. Казва, че моят живот е хаотичен. Освен ако не си в кома, чий живот не е?
— Може би трябва да се успокоиш, преди да започнеш да мислиш върху стратегията си за процеса.
— Спокоен съм!
— Искаш ли да поговорим за взлома? Наистина ли смяташ, че е бил Манко?
Той хвърли торбичката с лед на бюрото си.
— Че кой друг би могъл да е?
Бяха обсъждали това с часове снощи, когато Стив се довлече пребит и подгизнал вкъщи. Взломаджията беше проучвал. Куфарчето на Стив беше преместено, но от къщата не беше взето нищо. Касетата със записа от охранителните камери си беше във видеото, където я беше оставил. Какво беше търсил? Дотук нямаше никакъв смисъл. Какво щеше да постигне, ако откраднеше касетата, след като Пинчър имаше презапис.
— Ще притиснеш ли Манко? — попита тя.
— Не без доказателства.
— Вчера го обвини в убийство, макар да знаеше, че е невинен, но днес няма да го обвиниш във взлом, който смяташ, че е извършил?
— Да видим какво ще излезе от експертизата на лентата.
— Една муха влезе в стаята през прозореца над контейнера за боклук и Стив я цапардоса с доклада. Точен удар. Той отново отвори доклада и прочете на висок глас:
— „Известен със странното си поведение в съда“. Равкдрайв ме намрази още от първия ден.
— Защото не я оправи — каза Боби, без да вдигне поглед от книгата. — Не пъхна отвертката си в бараката й за инструменти.
— Боби, държиш се неприлично — каза Виктория.
— Да, стига простотии — скара му се Стив.
— Никой мъж няма да се метне в нейния тунел на любовта — отвърна Боби. — Ще го кажа на съдията.
— Ще го кажеш друг път! — извика Стив.
— Няма да се гмурне да търси перли в брадатата й мида.
— Боби, престани!
— Да схруска сандвича й с шунка.
— Стига, хлапе. Дай да видя какво четеш?
Като вдигна карираната книга, Боби каза на отличен френски:
— „Обесване, душене, удушаване, удавяне“.
— Ако е порно, веднага я остави.
— Наръчник на следователя от деветнайсети век.
— Остави я. Не е подходяща за дете.
— Подходяща е.
— Равкдрайв е на друго мнение. Искаш да те вземе ли?
— Не! — извика Боби и започна непрекъснато да го повторя. — Не, не, не, не, не…
— Боже, съжалявам!
Момчето се клатеше на стола. Виктория си спомни първата вечер в къщата на Соломон. Боби беше стрелял по нея с воден пистолет, после се беше втурнал вътре, беше се сгушил на канапето и беше започнал да се люлее напред-назад, заключен в някой тъмен килер на съзнанието си.
— Не, не, не, не, не, не, не…
Момчето е с разбити нерви, помисли си тя. Ако се държеше така и в съда, Стив нямаше никакъв шанс.
— Боби, искаш ли да играем на анаграми? — попита тя само и само да го успокои.
— Не, не, не, не, не, не, не…
Стив се приближи до Боби и разроши косата му. Момчето извъртя глава, така че ръката на чичо му да го погали по бузата. Миг по-късно Боби търкаше лице в ръката на Стив като доволно коте. После вдигна старата френска книга по съдебна медицина и започна да чете, все едно нищо не се беше случило.
Стив продължи да крачи, като замахваше с навития на руло доклад към въображаема бейзболна топка или към въображаема Равкдрайв, Виктория не знаеше кое от двете. Тревожеше се и за двете момчета Соломон. Боби вървеше назад, а Стив беше прекалено избухлив. Случаят на Боби изискваше логика и трезв разум, стратегия и финес, а Стив планираше артилерийска атака.