— Надявам се, че сте ни направили копия — каза Виктория.
— Нещо повече — Пинчър кимна към Глория Мендес, тя отвори куфарчето си и извади преносим касетофон.
— Касета А–12 — заяви Глория. — Голямата спалня на Барксдейл, единайсет часа и три минути вечерта, две седмици преди убийството.
— Обвинението в убийство — поправи я Виктория.
Глория натисна бутона. В продължение на няколко секунди се чуваше само Шаде, която пееше „Sraooth Operator“. После се чу сънен женски глас:
— Иска ми се Чарли да остане там по-дълго време.
Мъж изсумтя:
— А…
— Не знаеш какво ми е. Цялата настръхвам от него.
Беше гласът на Катрина. В това нямаше никакво съмнение.
— Аха — мъжът напредваше, вече каза цяла дума.
— Мисли се за толкова умен. С тези негови книги и поеми.
— Поезията е за педалите — пак мъжът. Работнически акцент от Бостън. Чет Манко.
— Понякога ми се иска просто да изчезне — каза Катрина.
— Ако искаш господин Би да го няма, няма да го има.
Четирисекундна пауза.
Шаде пееше.
— Идеята не е добра, Чет. Ако скъсаме, а ченгетата душат наоколо, може да се изнервиш и да сключиш сделка.
— Зарязваш ли ме?
— Гледах го по телевизията в „60 минути“. Гаджето на жената я издава за убийството, което са извършили заедно.
— Защо ме зарязваш?
— Не те зарязвам, Чет. Просто казвам, че двама души са много за едно убийство.
Пак Шаде.
Отново тишина и Глория Мендес натисна „Стоп“.
Виктория попита:
— Това ли ви е доказателството? Чет Манко предлага да убие Чарли и Катрина казва „не“.
— Не бързай толкова, Виктория — каза Стив. — Мисля, че тя е в ръцете им.
— Така ли? — невярващо.
— Да, мисля, че е престъпление да слушаш Шаде, докато правиш секс.
— Не сте толкова тъпи — намеси се Пинчър. — Манко казва, че ще убие съпруга й. Тя казва не, ще го направи сама.
— Не казва — отвърна Виктория.
— Подразбира се, когато заявява, че двама души са много за едно убийство.
— Типично доказателство в стил „Пинчър“ — Стив поклати глава. — Догадка от нещо, което се подразбирало и отгоре на всичко инсинуация.
Но Стив изобщо не мислеше така. Мислеше за четирисекундната пауза между предложението на Манко да убие Чарли и отхвърлянето с половин уста на идеята от Катрина. Постави се на мястото на съдебните заседатели. Една невинна жена би трябвало да каже: „В никакъв случай, Чет“. И би трябвало да доловиш гнева в гласа й. Но с паузата изглеждаше така, сякаш тя спокойно обмисля предложението и накрая отговаря нещо от сорта на: „Не ти вярвам, Чет. Ако ще убивам съпруга си, ще го направя сама.“
Съдебният заседател Стив реши, че Катрина е жена, която може и да е възнамерявала да убие съпруга си. Но адвокатът Стив вярваше на шестото си чувство. Не смяташе, че Катрина притежава злината, необходима за такава работа. Много ясно, че беше плиткоумна, алчна и шавлива, но убийца? Това беше голяма крачка и той не смяташе да я направи. Все още не.
— Имаш да свързваш много точки, Рей — каза Стив.
— Има и още нещо, което не знаеш. След като открива, че жена му се чука с друг, Барксдейл отива при адвоката си и му казва да подготви документи за развод.
Миранда Купър им подаде юридически документи, върху които пишеше: „Иск за бракоразводно дело“.
Стив не беше подготвен за това. Знаеше за Манко, така че чук-чук снимките не го изненадаха. Но Катрина никога не беше споменавала за развод.
— Няма подаден иск за развод — отвърна той.
— Не съм казал, че има — отвърна Пинчър. — Дел, кажи му. Явно клиентката му нищо не му е казала.
Фарнсуърт седна изправено.
— Барксдейл казва на Катрина, че знае за Манко и иска развод. Дамата не се радва на новината. Според предбрачното споразумение тя не получава нищо. Но ако Чарли умре, докато са женени, тя получава една трета от състоянието му.
— На това му викаме мотив — тонът на Пинчър беше снизходителен.
— Тя го моли да прошка — продължи Фарнсуърт. — Кълне се, че още го обича и ще зареже Манко. Подмамва Барксдейл в леглото за любимата му извратена игричка. И тогава го убива.
— Ако продължавате да мислите, че е нещастен случай — добави Пинчър, — погледнете доклада от експертизата относно човешкия фактор.
Миранда Купър извади още един документ.
— Не е възможно някой да се удуши случайно с този уред — каза Пинчър. — Барксдейл е трябвало само да се наведе напред, за да разхлаби яката. Но не е можел да го направи, ако тя го е притискала надолу, докато е лежал, вързан с разперени ръце и крака на леглото.