— Само колкото за вкус.
Изкушена, тя грабна едно тънко парченце месо, лапна го и затвори блажено очи.
— Ммм, вкусно! — Взе по-голямо парче, постави го на езика си и замърка: — Много вкусно…
— Ако го направиш още веднъж, ще те съдя за сексуален тормоз.
Тя лапна пръста си, облиза го, за да се наслади за последно на аромата и каза:
— Вкусно. Съди ме, Соломон — взе една скилидка чесън, разгърна я върху парче чиабата. — Ще топлиш ли хляба?
— Няма да го топля, ще го изпека. Грилът го прави хрупкав. Добрата храна е комбинация от вкусове и консистенция. Като прошутото с пъпеш на майка ти.
— Противоположностите понякога много добре си пасват — каза тя.
Той я погледна, но не пое топката и не хукна с нея.
— Доколкото разбирам, двамата с Брус не готвите много.
— Не ме бива в кухнята, а Брус си пада най-вече по кисело мляко и зеленчуци.
— За мен яденето е чувствена наслада. Запълва липсата на останалите.
— Без тези номера, Соломон. Как е съдебната стенографка с руднициците?
— София? Не се виждаме вече.
— Защо?
Той повдигна рамене.
— Нямаше за какво да си говорим.
— Говорите? Възможно ли е да порастваш пред очите ми?
— Не, това е само временна фаза.
— Обади ли се на Джаки?
Той сипа зехтин върху намазаната с чесън чиабата и я сложи върху грила.
— Ще й се обадя, когато ми остане време.
Толкова добре умееше да увърта в съдебната зала и толкова прозрачен лъжец се оказа в кухнята!
Минутка по-късно той махна чиабатата от грила, добави прошутото и още няколко капчици зехтин. Тя отхапа и остави букетът от вкусове да обвие езика й.
— О, чудно е!
В същия миг Виктория се почувства виновна. Трябваше да е у Брус още преди час. Какво щеше да каже той, ако знаеше, че нагъва парче месо?
„Животинска плът! Яла си животинска плът!“
Добре де, Брус може да е малко догматичен, помисли си тя. Малко властен, ако трябва да сме точни.
— Не се наяждай с ордьовъра — каза Стив. — Канена си на вечеря.
— Съжалявам, но не мога.
— Паста с миди и скариди в сос путанеска.
— О! С аншоа ли?
— И каперси, и маслини.
— Звучи страхотно, но обещах на Брус…
— Е, няма проблем.
Но тя видя разочарованието в очите му.
— Брус ужасно се притеснява от този студен фронт. Утре се очакват слани — почувства се още по-неловко. Като че ли дължеше на Соломон обяснение защо отиваше в къщата на годеника си.
— Разбирам. Няма значение.
Тя използва една салфетка, за да изтрие следите от прошутото от устните си. Щеше да лапне едно две дражета „Тиктак“, преди да целуне Брус.
— Ще се оправиш ли?
— Всъщност изживявам лична драма. Не знам какво да ти подаря за сватбата.
— Аха!
— Госпожа и господин Гуакамоле, двойката, която си има всичко.
— Искаш да си го изкараш на мен ли?
— По-скоро искам просто да си го изкарам.
— Тревожа се за теб, готвачо.
— Не става дума за мен. — Той изнесе истинско представление, докато режеше пресни смокини, за да украси чинията с брускети. — Не бива да се занимаваш с недвижима собственост.
— Ще го взема под внимание.
Такова бебе е, помисли си тя. Защо просто не го каже: Не се омъжвай за Брус. Как Стив беше отбелязал толкова точки, ако така се страхуваше да не се провали? Или начален удар се крадеше по-лесно от сърце?
— Чаша вино преди да тръгнеш? — каза той. — Имам страхотно шардоне в хладилника?
Тя отвори хладилника, видя бутилката и прочете на глас:
— „Арно Енте Пулини Монтраше Ле Рефер“. Леле! Това си го бива. Изненадваш ме.
— Един клиент ми го носи от Франция.
— Вносител на вина. Суперклиент!
— По-скоро докер на пристанището в Маями.
— Крадено ли е?
— Технически — загубено по пътя.
Тя издърпа бутилката и видя нещо друго отзад. Неотворена кутия зелева салата и пай от сладки картофи, и двете от закусвалнята на Кадилак. Погледна датата на кутията със зелева салата.
„От днес е!“
Стив й беше казал, че няма да има време да мине през Кадилак. Защо му беше да я лъже? Опита се да мисли като него, да проследи завоите на криволичещата пътека, по която се движеше.
„Защото планира нещо незаконно!“
Затвори хладилника, намери тирбушон в чекмеджето и тръгна да отваря бутилката.
— Онова твое правило, да казваш винаги истината на адвоката си…
— Какво за него?
— Аз съм ти адвокат. Какво сте забъркали с готвача?
— С Кадилак ли? Нищо.
— Не на мен тия, Соломон.
— Трябва да ми се довериш за това.
— Проблемът е, че не мога. Виж, искам да спечеля, но предпочитам да не ме лишат от адвокатски права междувременно.