— Именно затова е по-добре да не знаеш всичко.
„По дяволите, наистина ли очаква да си обърна главата на другата страна?“
— Само изравнявам терена — поясни той.
— С гребло? Или с булдозер?
— Моля те, Виктория, престани.
— Ти престани. Не можеш да криеш неща от мен. Не го приемам.
Точно тогава Боби влезе в кухнята. Щеше да го върти на шиш малко по-късно.
— Здравейте! — каза Боби, приближи се към барплота и си взе парченце прошуто. Носеше обичайната си униформа — развлечени шорти и тениска на „Маями Хийт“ с горяща баскетболна топка, която попада право в коша.
— Трябваше да се прибереш преди мръкване — каза Стив.
— Не съм бебе — отвърна Боби.
Виктория извади тапата от бутилката с вино.
— Боби, трябваше да си облечеш пуловер. Навън е студено.
— Само момичетата носят пуловери.
— Слушай какво ти казва Виктория, хлапе — намеси се Стив, докато пускаше вода върху гевгира, пълен с пресни скариди. — Къде беше?
— Карах колело.
— Без каска?
— Ти като момче носил ли си каска?
— Протестирам, неуместен въпрос — отвърна Стив.
— Приема се. — Виктория наля две чаши вино. — Носи си каската, Боби.
— Боже, защо ми се нахвърляте в един глас и двамата?
— Защото те обичаме — каза Виктория.
Изненада се сама на себе си. Да каже подобно нещо!
„Ние те обичаме.“
Като че ли бяха двойка. Остави чашата с вино.
— Трябва да тръгвам. До утре, момчета!
— До утре!
Тя си облече шитото по поръчка черно кожено яке.
— Стив, утре ще поработим върху поемата, нали?
— Каква поема? — попита Боби.
— Наистина ли вярваш, че Катрина не знае какво означава? — попита Стив.
— Абсолютно. Не я бива много с алегориите и метафорите.
— Каква поема? — попита отново Боби.
Стив взе един нож и започна да чисти скаридите.
— Нещо, което Барксдейл е написал. Не те засяга.
— Защо не?
— Защото не бива да те замесвам в делата си.
— Малко е късно за това, чичо Стив.
Стив погледна към Виктория, тя повдигна рамене и той изрецитира:
— Супер! Всеки стих има по двайсет и една букви — каза Боби.
— Не бях забелязал.
— Тогава вероятно не си забелязал, че и буквите са едни и същи.
— Какво! — Стив беше удивен. — Искаш да кажеш, че това е анаграма?
— Да — отвърна Боби, като си взе още една брускета.
— Боби, какво друго може да означават буквите, ако са подредени по друг начин.
Боби започна да преиграва, сбърчи чело, затвори очи:
— Много неща.
— Но на нас ни трябва едно-единствено — каза Стив. — Послание към Катрина. Нещо такова.
— Нарича се „основа“, чичо Стив. Използва се за образуването на всички останали.
— Помогни ни, Боби. Какви други фрази виждаш?
— Не се излагайте. Има стотици, дори хиляди.
— Хайде, хлапе!
— Гладен съм. Може ли да го оставим за по-късно?
— Боби, много е важно!
— Ще го направя в замяна на чаша вино.
— Не става. Какво друго виждаш? Някаква фраза с „жена“ или „съпруга“?
Боби се нацупи.
— Можем да използваме някоя компютърна програма — предложи Виктория.
— Не, не, не, не, не — изтананика Боби. — Искам аз да го направя.
— Събери си ума — каза му Стив и в гласа му пролича раздразнение. — Искаш ли да помогнеш или не?
— Майната му! — извика Боби.
— Спокойно! — каза Стив.
— Майната му! Майната му! — Боби грабна шепа скариди и ги хвърли с все сила, те се разпльоскаха по шкафовете. — Не те е грижа за мен! Изобщо! Никак! — Люлееше се напред-назад с размътен поглед.
— О, Боже — въздъхна Стив. — Кога яде за последен път?
— На кой му пука? На кой му пука?
— Кръвната ти захар е спаднала. Нали знаеш, че трябва…
— Не ти пука! Не ти пука!
— Стига, Боби. Успокой се.
— Не ти пука! Не ти пука!
— Боби, теб наистина много те бива с анаграмите — каза нежно Виктория — и наистина оценяваме помощта ти.
Очите на момчето се пълнеха със сълзи.
— Само затова ли ви е грижа, защото ви помагам?
— Разбира се, че не. Ти си чудесно момче. Чувствително и мило.
— Не съм лигльо — една сълза се стичаше по бузата му.
— Не, не си. Ти си силно момче и искам да бъда близо до теб, за да видя как ще се превърнеш в истински мъж.
— Наистина ли? — Боби обърса сълзата с опакото на ръката си.
— Гледай! — каза Стив, взимайки пример от Виктория. Грабна шепа скариди и ги хвърли по шкафовете. Две или три се залепиха, а останалите се пръснаха по пода.
— Супер! — Боби сграбчи шепа скариди, запрати ги към стената и започна да се киска.