— Според вас още колко време ви е необходимо, за да приключите работата си при нас? — попита направо директорът.
Хич не го е грижа дали ще ме засегне, отбеляза кисело Садлър.
— Трудно ми е да преценя, след като ми поставиха толкова неопределена задача. Длъжен съм да ви предупредя откровено, че едва започнах да навлизам в научната страна от дейността им, но вече разбирам, че точно в това ще срещна най-големите затруднения. Досега се занимавах предимно с администрацията и техническите служби.
Тази новина не подобри настроението на професора. Заприлича на миниатюрно вулканче, готвещо се да изригне с неподозирана сила. На Садлър му оставаше само едно средство да предотврати скандала и той се възползва от него без колебания.
Стана и отиде до вратата. Отвори я рязко, надникна навън и пак затвори. Както и очакваше, директорът онемя от краткото представление, а нахалникът прекали още по-нетърпимо — пресегна се и изключи разговорната уредба в бюрото.
— Сега вече можем да обсъдим положението спокойно — подхвърли Садлър. — Предпочитах да избегнем този разговор, но явно е неизбежно. Вероятно още не сте виждал такава карта…
Все още стъписаният Маклорин, с когото за пръв път в живота му се държаха толкова нагло, зяпна пластмасовото правоъгълниче, на което не се виждаше нищо. В следващия миг се появи холограма на мъжа пред него, придружена от няколко реда ясни букви… Секунда по-късно всичко изчезна.
— Но какво — промърмори професорът, щом успя да си поеме дъх — представлява това Централно разузнаване? За пръв път научавам, че има и такава институция.
— Радвам се да чуя това — искрено го увери агентът. — Създадена е сравнително неотдавна и около нея не се вдига шум. За съжаление трябва да подчертая, че задачата ми не е точно каквато изглежда. Дори с риск да бъда грубо прям с вас, се налага да ви кажа, че изобщо не ме интересува дали си харчите парите икономично. Освен това съм съгласен с хората, според които е нелепост да се изчислява ефективността на разходите за такива научни изследвания. И все пак обяснението е правдоподобно, нали?
— Продължавайте — подкани го невъзмутимо Маклорин, макар да личеше, че опасността от буря не е отминала.
Садлър съзнаваше, че започва да се забавлява повече, отколкото допускаше работата му. Само това оставаше — да се опиянява от властта си над други хора…
— Тук съм, за да търся шпионин сред вас — отсече направо.
— Вие подигравате ли ми се?! Та ние живеем в двадесет и втория век!
— По-сериозен не мога и да бъда. Едва ли е нужно да ви напомням, че не бива с никого да споделяте съдържанието на разговора ни, дори с научния секретар Уогнъл.
— Нищо не може да ме убеди — изпръхтя директорът, — че някой от моите сътрудници се е забъркал в глупост като шпионажа, фантастична измислица!
— На пръв поглед винаги е така — сговорчиво подметна Садлър. — Това обаче не променя фактите, с които разполагаме.
— Допускам за момент, че има дори нищожна вероятност да сте прави. Подозирате ли вече някого?
— И да беше така, засега не бих могъл да споделя хипотезите си с вас. За да бъда честен, трябва да призная, че дори не знаем има ли шпионин в Обсерваторията. Опираме се на мъгляв намек, чут от един наш… ъ-ъ, агент. И все пак някъде на Луната изтича информация, затова аз се занимавам с вас. Вече разбирате защо съм толкова настойчив. Опитах се да не излизам извън рамките на прикритието си и съм убеден, че повечето хора приемат въпросите ми нормално. Мога само да се надявам, че нашият неуловим господин X не се е досетил за истинската ми задача. Между другото искам да знам кой ви се е оплакал. Предполагам, че затова ме повикахте?
Маклорин изхъмка и потропа с мъничките си пръсти по бюрото, но накрая отстъпи.
— Не е нещо сериозно… Дженкинс от складовете се сърди, че му отнемате много време.
— Интересно! — промърмори Садлър озадачен. Дори не бе помислял да включи Дженкинс и в най-широкия кръг от заподозрени. — Истината е, че там не се заседявах прекалено, а само колкото да спазя прикритието си. Май ще трябва да държа под око и господин Дженкинс.
— Обясненията ви са съвсем неочаквани за мен — проточи директорът. — Но дори тук някой да предава поверителни сведения на Федерацията, не се сещам как би могъл да прави това. Разбира се, ако не е някой от служителите в комуникационния център…
— И за нас това е най-трудният въпрос — призна неохотно Садлър.
Беше готов да обсъди по-малко деликатните страни в задачата си с Маклорин. Твърде добре знаеше колко тежка работа му възложиха. Освен това и в Централното разузнаване не се залъгваха, че са го подготвили за нещо повече от аматьор в занаята. Имаше една-единствена утеха — че и предполагаемият му противник е в същото положение. През нито една епоха шпионажът не е бил масова професия, а последният истински ветеран сигурно бе починал преди повече от век.