Някой се пресегна и изключи приемника, но в първите мигове никой не беше склонен да подхване неизбежните спорове. Накрая Янсен от групата по захранването промълви с възхищение:
— Трябва да признаете, че Бейнън е смелчага. Изобщо не пестеше думите! Чудя се как онези на Венера още му разрешават да предава.
— И освен това говореше много логично — отбеляза кротко Мейз.
Висшият жрец на компютрите винаги редеше приказките бавно и отмерено, сякаш за да не прилича на своите светкавично бързи машини.
— Ей, ти на чия страна си? — веднага се заяде някой.
— Аз съм неутрален и желая доброто и на двете страни.
— Само че си получаваш заплатата от Земята, нали? Ако се стигне до сблъсък, кого ще подкрепиш?
— Е… ще зависи от обстоятелствата. Бих искал да подкрепя Земята, но си запазвам правото да реша, когато му дойде времето. Чух някой да казва: „Ще браня моята планета, ако ще и ние да не сме прави.“ Това е скапана глупост! Ще бъда на страната на Земята, щом позицията й е справедлива, вероятно ще потисна съмненията си и ако не съм особено уверен в това. Но няма да подкрепя подлости и откровени гнусотии.
Дългото мълчание натежа, всички премисляха чутото. Садлър наблюдаваше напрегнато Мейз, докато го слушаше. Знаеше, че хората тук уважават главния компютърджия за честността и здравомислието му. Човек, който работи срещу интересите на Земята, никога не би си позволил такава брутална прямота. Чудеше се само дали Мейз би казал същото, ако знаеше, че на два метра от него седи контраразузнавач. Вероятно не би променил нито дума.
— Да му се не види! — изръмжа накрая главният инженер, който отново се бе настанил близо до пламъците във фалшивата камина. — Не обсъждаме кой е прав и кой крив. Всичко намерено на Земята или на Луната ни принадлежи и ще правим с него каквото си поискаме!
— Така е, но не забравяй, че продължаваме да режем доставките, което правилно ни напомни и Бейнън. Федерацията е разчитала на тези количества, правила си е сметките предварително. Ако нарушаваме договорите, защото и ние сме изпаднали в оскъдица, е едно, а когато ги изнудваме, е съвсем друго…
— Че защо пък ще ги притискаме нарочно? Най-неочаквано отговори Джеймисън:
— От страх. Нашите политици изпадат в ужас от Федерацията. Съзнават, че вече разполага с по-добрите мозъци, а някой ден ще стане и по-могъща. Тогава Земята ще бъде задният двор на Слънчевата система.
Преди някой да му се озъби, Чуйков от електронната лаборатория пусна друга муха:
— Аз пък още си мисля за коментара на Бейнън. Всички знаем, че е неподкупен, и все пак предаваше от Венера, с тяхно разрешение. Питам се дали не ни пробутваше нещо в повече, отколкото ни се стори отначало.
— За какво намекваш?
— Ами тъпче ни главите с тяхната пропаганда. Може би сам не го разбира. Успели са някак да го насъскат, за да говори каквото на тях им се иска. Например приказките за нападенията. Дали не се опитват да ни сплашат?
— Интересно… Садлър, ти как мислиш? Все пак най-скоро си дошъл от Земята.
Този пряк опит да го въвлекат в спора го свари малко неподготвен, но той умело им прехвърли топката.
— Не ми се вярва онези горе да се плашат толкова лесно. За мен обаче най-любопитно беше подхвърлянето, че на Луната може би има новооткрити залежи. Слуховете май стават все по-упорити.
Метна въдицата съвсем съзнателно. Нямаше човек в Обсерваторията, който да не знае за съмнителния късмет на Уилър и Джеймисън да се натъкнат на някакъв секретен правителствен проект в Маре Имбриум. И на всички беше ясно, че на двамата астрономи е било забранено да обсъждат неволното си откритие. Садлър наостри уши за реакцията им.
Джеймисън си придаде вид на озадачен невежа, но Уилър както винаги захапа примамката.
— А ти какво очакваше? Половината Луна вижда къде кацат онези кораби. И там навярно има стотици работници. Не може да са ги докарали до последния човек от Земята. Сигурно щом се отбият за почивка в града, почват да плямпат пред гаджетата си още след първата чаша.
„Ох, да знаеш колко си прав! — въздъхна безмълвно Садлър. — И какви главоболия създава точно този дребен проблем на колегите ми!“
— Аз обаче не искам да им се бъркам в работата — отсече Уилър. — Да вършат там каквото си щат, стига да не ми пречат. А като погледнеш мястото отвън, изобщо не можеш да познаеш що за чудеса стават вътре. Само дето личи, че паричките на нещастния данъкоплатец изгарят като в пещ.
Обикновено мълчаливият нисък мъж от апаратната група се прокашля колебливо. Точно тази сутрин Садлър прекара при него скучни два часа, взирайки се в телескопи за космически лъчи, магнитометри, сеизмографи, молекулярно-резонансни часовници и всякакви други измишльотини, които несъмнено трупаха информация по-бързо, отколкото някой някога би успял да я осмисли.