Едва ли някой съзнаваше тези затруднения по-добре от Садлър. Понякога се питаше дали и другите му незнайни колеги, пръснати навсякъде из Слънчевата система, се чувстват толкова безсилни. Само хората на върха си представяха цялостната картина, колкото и да беше изкривена от пристрастията и заблудите им. Преди никога не би му хрумнало, че шпионинът е принуден да работи в пълна изолация, потиснат от ужасното чувство, че на никого не може да разчита, с никого не бива да споделя бремето на отговорността. Откакто стъпи на Луната, не бе говорил с друг служител на Централното разузнаване… или поне така си мислеше. Всички контакти с организацията бяха чрез съобщения. Редовните му доклади, които имаха вид на безумно скучни анализи на счетоводството в Обсерваторията, стигаха по монорелсовата линия до Средищния град и той изобщо не знаеше как продължават нататък. Получи няколко указания по същия начин, а имаше разрешение да използва пряката сателитна връзка само в извънредни обстоятелства.
Ето че сега очакваше първата си лична среща с друг агент, уговорена няколко седмици предварително. Макар да се съмняваше, че от разговора им ще има някаква полза, поне на духа му щеше да се отрази добре.
Досега се бе запознал достатъчно подробно — според самия него — с всички важни подробности от работата на администрацията и техническите служби. Надникна дори в пламтящата сърцевина на микрореактора — от безопасно разстояние и чрез уреди, разбира се, — който беше основният източник на енергия за Обсерваторията. Огледа и големите слънчеви батерии, които се използваха по време на лунния ден. Никой не разчиташе на тях от години, но нямаше да са излишни при някоя неприятност, защото извличаха електричество от безкрайното излъчване на Слънцето.
Оранжериите бяха най-интересното му откритие… и изненада. Много непривично беше в тази епоха на научни вълшебства, на синтетично това или изкуствено онова да разбере, че в немалко неща природата си остава ненадмината. Освен това оранжериите бяха неразделна част от системата за пречистване на въздуха, особено през дългия лунен ден. Но когато Садлър ги разглеждаше, редици от лампи с естествен спектър заменяха светилото за растенията, а големите прозорци от изумително яко и леко оцветено стъкло бяха покрити с капаци от още по-здрава сплав — чак докато Слънцето се покажеше над западната стена на Платон.
Не виждаше никаква разлика в сравнение с всеки добре уреден парник на Земята. Тласканият от лениво въртящи се вентилатори въздух даваше на растенията достатъчно въглероден двуокис и излизаше по тръбите по-богат не само на кислород, но и на онази неподдаваща се на анализ свежест, която химиците не успяваха да наподобят.
Връчиха му малка узряла ябълка, всеки атом в която беше от Луната. Пъхна я в джоба и я отнесе в стаята си, където да й се нарадва насаме. Вече не се учудваше, че достъпът до оранжериите е забранен за всички освен работещите в тях. Иначе скоро нищо нямаше да остане.
Комуникационният център беше пълна противоположност на оазиса на живата природа. Оттук минаваха всички връзки със Земята и с другите бази на Луната. При нужда веднага можеха да установят пряк контакт с останалите планети. Затова беше най-очевидното слабо звено в Обсерваторията. Разбира се, всеки сигнал се засичаше, а работещите тук хора бяха неусетно подложени на непрекъснати проверки от Централното разузнаване. Двама бяха преместени, без да научат истинската причина, на не толкова рискови за сигурността длъжности. А дори Садлър не знаеше, че на няколко километра от Обсерваторията е монтирана камера с мощен обектив, която следи разположението на големите антени за далечна връзка. Ако някоя дори за минута се насочеше в подозрително направление, бдителните служби щяха да научат незабавно.
Астрономите — без нито едно изключение — с голямо желание разказваха за работата си и обясняваха какво вършат с различните уреди. Дори да се озадачаваха от някои негови въпроси, не се издаваха. Той обаче внимаваше всяка секунда да не излезе от границите на ролята, която играеше тук. Предпочиташе да натрапва образа на леко смутен и откровен човек: „Виж какво, и аз знам, че не бива да ти се бъркам, но астрономията ми е интересна. Тъй и тъй ме пратиха на Луната, защо да не разгледам всичко? Разбира се, ако си много зает в момента, няма да ти преча…“ Винаги им размекваше сърцата.