Уогнъл уреждаше последователността, в която Садлър обикаляше, опитваше се и предварително да уталожва рядко възникващото недоволство. Толкова се стараеше да помогне, че отначало Садлър не можа да не си зададе естествения въпрос — дали секретарят не иска да скрие нещо зад усърдието си? Скоро обаче се убеди, че Уогнъл просто си е такъв човек. Искаше да е в добри отношения с всички и вероятно не му беше лесно да се погажда със студенокръвен началник като професор Маклорин.
Разбира се, сърцето на Обсерваторията беше хилядасантиметровият телескоп, най-големият оптически инструмент, създаван някога от хората. Издигаше се върху ниско хълмче на достатъчно разстояние от всичко останало. Отличаваше се със здравина и тежест, а не с изящество. Огромната дебела тръба се крепеше на някакво съчетание между портален кран и яко скеле, което контролираше вертикалното движение, а цялата конструкция се въртеше на подвижната си площадка.
— Почти по нищо не прилича на земните телескопи — обясни Молтън. Двамата стояха в наблюдателен купол и се взираха към чудовищното съоръжение. — Да вземем тръбата например. Така е направена, че да работим с телескопа и през лунния ден. Иначе по огледалото щяха да попадат отблясъци от крепежната конструкция. Не само наблюденията ни щяха да бъдат съсипани, но и топлината би могла да изкриви огледалото толкова, че да минат много часове, докато нормалното състояние се възстанови. При големите рефлектори на Земята няма такива проблеми. Използват ги само нощем… е, ако на някого му се занимава.
— Не знаех, че на Земята още има работещи обсерватории — подхвърли Садлър.
— Няколко са. Естествено почти всички са центрове за обучение. Истинската работа е невъзможна при атмосфера, приличаща на крем-супа. Ще ти дам пример с моите занимания — ултравиолетовата спектроскопия. Земната газова обвивка изобщо не пропуска тези дължини на вълните, от които аз се интересувам. Никой дори не е могъл да ги наблюдава, преди да изнесем апаратурата си в Космоса. Понякога недоумявам как астрономията като наука е могла да се зароди на Земята… Ако искаш, да слезем долу и да ти покажа какво става накрая.
Лабораторията на Молтън се оказа фантастичен хаос от полузавършени уреди и Садлър не успя да разпознае нито един от тях. Оплака се на стопанина, който явно доста се развесели.
— Няма от какво да се срамуваш. Почти всичко е измислено и направено тук, на място. Непрекъснато опитваме различни подобрения. Добре, сега да ти опиша най-общо работата с телескопа. Светлината от голямото огледало минава по светопроводи. В момента няма да ти го покажа на практика, защото някой прави снимки и моят ред ще дойде чак след час. Тогава ще мога да насоча телескопа накъдето пожелая от пулта за управление. И ми остава само да анализирам светлината с тези спектроскопи. За съжаление и техните механизми няма да видиш, не ги ровичкаме често отвътре…
На Садлър изведнъж му хрумна нелепа представа.
— Извинявай, ако ти прозвучи глупаво — промърмори, оглеждайки плетениците от кабели, струпаните един върху друг електронни анализатори, гъсто изпълнилите стените спектрални таблици, — но ти някога надничал ли си с очите си през телескопа?
Молтън се усмихна добродушно.
— Никога. Не е трудно да се нагласи, но е празна загуба на време. Всъщност всички големи телескопи представляват свръхкамери.
Все пак в Обсерваторията имаше телескопи, през които човек можеше да наблюдава небето. Използваха ги при търсене на комети или астероиди, чието точно положение беше неизвестно. Садлър два пъти успя да изкрънка малко време с такъв инструмент, за да си зяпа с него накъдето му скимне. Набираше случайни координати на пулта и се взираше в екрана, за да види на какво е попаднал. После го научиха набързо как да си помага с Астронавигационния алманах и той изпита тържеството на победител, когато сам насочи телескопа към Марс и… ето я червената планета точно насред екрана!
Вторачи се с противоречиви чувства в кафеникавозеления диск. Една от полярните ледени шапки изглежда се смаляваше — на Марс пролетта беше в самото си начало и в огромните простори на скованата от мраз тундра започваше топенето след ужасната зима. Прекрасна гледка отдалеч, само че в такива условия трудно се градеше цивилизация. Нищо чудно, че коравите заселници вече не бяха склонни да търпят лукавството на земните управници.
Образът беше невероятно отчетлив и ясен. Нямаше никакво трептене или замъгляване и Садлър, който веднъж беше гледал Марс през телескоп от Земята, видя нагледно каква свобода е постигнала астрономията, щом се измъкна от задушаващата атмосфера на планетата — майка. Някогашните изследователи на небесата бяха наблюдавали векове наред Марс и с по-големи телескопи от този, Садлър обаче можеше да види за няколко часа повече подробности, отколкото те през целия си живот.