Выбрать главу

До огромния метален купол оставаха два-три километра. Оттук изглеждаше изумително — една част беше погълната от толкова плътна сянка, че сякаш някой бе разрязал полузаровеното кълбо с великански нож. Наоколо не се мяркаше никой, но Стефансон знаеше, че вътре кипи трескаво оживление. Стискаше палци помощниците му да са довършили подготвителната работа.

Започна да наглася отново шлема на скафандъра си, който изобщо не свали през цялото време в трактора.

— Щом ме докарахте до целта, дължа ви поне обяснение какво става тук. — Посочи бързо наближаващия купол. — Това място започна като мина, каквато всъщност си остава. Постигнахме нещо за пръв път — пробихме дупка сто километра надолу, минахме през цялата кора на Луната и се добрахме до наистина скъпоценни залежи от тежки метали.

— Сто километра?! — неволно възкликна Уилър. — Невъзможно! Нито един сондаж няма да остане проходим при такова налягане.

— Възможно е! — натърти Стефансон. — Не остана време да ви обясня конкретната технология, пък и не е в моята област. Но си припомнете, че на Луната можете да стигнете шест пъти по-дълбоко, отколкото на Земята, преди налягането да стане непреодолимо. А това е само част от пътя към успеха. Най-важната хитрост е, че със самото пробиване надолу сондажният отвор се запълва с тежко силиконово масло, което има същата плътност като околната скала. Колкото и надълбоко да стигнете, налягането се изравнява, дупката изобщо не се запушва. Както е с всички прости и гениални идеи, нужен беше упорит труд, за да се осъществи и тази. Цялата техника работи при огромен натиск отвсякъде, но вече преодоляхме проблемите и смятаме, че можем да извличаме метали в промишлени количества, Федерацията научи какво правим преди около две години. И тамошните управници решиха, че ако не бъдат допуснати до трапезата, поне ще се опитат да я преобърнат. Искат да ни склонят към сътрудничество с груба принуда, но ние няма да отстъпим. Това е причината за конфликта, има обаче още нещо. Тук разполагаме и с оръжия. Някои са готови, по други останаха дреболии за довършване. Аз нося основните модули за онова, което може да се окаже решаващо в сблъсъка. Затова ви казвам, че Земята едва ли ще може да ви се отблагодари някога за помощта. Не, не ме прекъсвайте! Останаха ни само две-три минути, а трябва да научите истината, която не казаха по радиото. Нямаме на разположение двадесет часа. Федерацията иска да ни заблуди и ние се преструваме, че сме захапали стръвта. Само че отдавна засякохме техните кораби — движат се десет пъти по-бързо от всичко създадено досега. Опасявам се, че са открили съвсем нов метод. Дано покрай това не са измислили и някое по-страшно оръжие… Ще бъдат тук най-много след три часа, стига да не ускорят още повече. Ако искате, останете, но заради собствената ви безопасност ви съветвам да обърнете веднага и да карате бясно чак до Обсерваторията. Започне ли се, докато сте на открито, веднага намерете къде да се заврете — пукнатина, по-дълбока яма, каквото и да е. Важното е да останете там до самия край. Сега се сбогувам с вас и ви пожелавам късмет. Дано се срещнем отново и след като в „Проект Тор“ си свършим работата…

Стиснал загадъчната кутия под мишница, Стефансон се шмугна във въздушния шлюз, преди двамата приятели да продумат. Вече навлизаха в сянката на колосалния купол и Джеймисън започна да го обикаля в търсене на някакъв вход. Накрая разпозна мястото, откъдето вкараха него и Уилър предишния път, и спря Фердинанд.

Външният люк се затвори и светна контролната лампичка за херметизиране на шлюза. Видяха как Стефансон се затича тромаво към купола, един кръгъл отвор се появи точно навреме и веднага се затвори след него.

Тракторът остана сам в сянката. Никъде наоколо нямаше признаци на живот, но изведнъж всички метални части на возилото започнаха да вибрират с нарастваща честота. По индикаторите на пулта за управление се замятаха безсмислени цифри, осветлението примига, после странното явление свърши. Някакво невероятно силово поле се бе разнесло от купола и вече се разпростираше все по-надалеч в Космоса. Двамата не се усъмниха нито за миг, че тук са струпани невъобразими енергии в очакване да бъдат отприщени. Ясно им беше защо Стефансон ги предупреди толкова настойчиво. Сякаш цялата пустош наоколо се бе притаила в напрегнато очакване.