Стиснах юмруци, стараейки се да пазя странните видения далеч от главата си, докато влизах в офиса му. Запристъпвах около купчините с книги и високите до коляно хартии на земята. Стените бяха отрупани с рафтове, на които имаше още книги и десетки награди. Едно голямо бюро отрупано с листи и компютър стоеше до голям прозорец.
Седнах пред бюрото на единственото свободно място в стаята. Забелязах една купчина с оценени тестове нашарени с толкова червено, че човек би си помислил, че кървят. Никога не бях виждала толкова много двойки и тройки.
Дочух познат смях и надникнах през прозореца. Грег и Травис вървяха през поляната. Травис оглеждаше група момичета. Грег изглежда не се интересуваше, просто продължаваше да говори.
Въздъхнах. Когато Грег беше хлътнал, нищо не можеше да го убеди, че момчето, което беше хванало вниманието му, не беше на неговия бряг. Винаги разбираше по трудния начин по-късно и аз щях да съм там и да събирам парчетата както винаги. Беше трудно понякога. Заслужаваше да намери някой, който го обичаше заради доброто, чудато момче, което беше, нищо че понякога беше досаден.
Погледнах надолу към бюрото и видях името му изписано върху един от листите. До него беше написано отличен.
Завъртях очи. Щеше да направи щастливия си танц и да се фука с оценката си през целия семестър.
Вратата се затвори и аз замръзнах.
Въпреки че бях с гръб към него, присъствието на професор Купър ме завладяваше. Можех да усетя очите му как прогарят дупки в гърба ми. Поех си накъсана глътка въздух в опит да се успокоя. Простенах, когато вдишах съблазнителния аромат на кожа и мускус. Това изобщо не помагаше.
Облизах нервно сухите си устни. Най-добре беше да мина направо и да проговоря първа, преди да съм изгубила кураж. Задържайки погледа си към прозореца, казах:
— Знам защо ме извикахте тук.
Чакайки отговор, сърцето ми заби в гърдите толкова силно, че можех да се закълна, че и той можеше да го чуе в тихата стая.
Минутите минаваха. Нищо. Размърдах се неудобно. Защо не казваше нищо?
Поех си въздух и се обърнах да го погледна.
Дъхът ми секна, когато видях лицето му. Сякаш беше съвсем различен човек. Строгото изражение, което имаше в час беше изчезнало. Очите му бяха нежни сини дълбини, в които можех да се давя вечно. Толкова бяха красиви. Сякаш виждаш слънцето за първи път.
Пристъпих напред, усещайки отново онова привличане към него. Устните му се разтвориха, когато си пое рязко въздух. След което застина и се отдръпна назад, когато се приближих.
Погледът му стана строг, предупреждавайки ме да запазя дистанция. Скръствайки ръце пред гърдите си, каза:
— Да не би да казвате, че можете да четете мислите ми, госпожице Ашфорд? Мисли, които са ми спечелили милиони, финансирани от Националният институт по здравеопазване? Или може би, след един час по психология сега се смятате за експерт по човешката психика?
Да, това беше Купър, с който бях свикнала. Секси арогантен задник, който обичаше да ме измъчва, но беше мил към студенти като Джиана, която щеше да си хвърли гащичките върху него по време на час, ако знаеше че ще й се размине.
— Откъде знаете, че съм записала психология?
Той премигна, изглеждайки така сякаш беше хванат на местопрестъплението.
— Просто предположих. Повечето първокурсници записват този курс, за да изкарат лесни оценки. Въпреки че съм учуден защо си се записала за моя?
— Не мислите, че имам нужните познания, за да мина курса по химия?
— Не и ако съдим по оценката ти на теста.
— Няма да се отпиша — повдигнах брадичка, готова за борба.
— Не искам от теб да се отписваш. Въпреки че ще бъде в твоя полза.
— Защо? Защото смятате да ме скъсате ли?
— Не, госпожице Ашфорд. Защото няма да се хвана на плана ви да минете курса като по вода.
— Нямам идея за какво говорите — Направих още една стъпка, готова да му се нахвърля. Вече се бях настроила, че ще ме изхвърлят. Нямаше какво да губя.
Той си пое въздух и стисна зъби.
— Престани с това.
Очите ми се разшириха, когато видях реакцията му.
— Да престана с кое? Нямам представа за какво говорите.
Раменете му се напрегнаха, когато обходи тялото ми с поглед.
— Не сте първата студентка, която се опитва да съблазни професора си за по-добра оценка.
Да не беше луд? Погледнах надолу към облеклото си. Нямаше нищо секси в него. Носех светлосин потник и една от ризите на Грег отгоре и чифт панталони до коленете.
Да, сандалите Биркенсток просто крещяха «Изчукай ме!».