Не можеше да преброи всички скалоподи. В тесния тунел можеха да застанат само няколко един до друг. Всъщност нямаше значение колко са — щом паднеше един, друг го прескачаше, размахваше пипала и проблясваше в яростни оранжеви и кървавочервени оттенъци. Изпълваха тунела и се плъзгаха напред като мръсна вода по ръждясал улук. Острият мирис на кучешки изпражнения дразнеше ноздрите, заедно с натрапчивата миризма на барут. Ножовете с форма на полумесец, които държаха разгневените пипалати богове, зловещо отразиха светлината на лампата му. Грубата им кожа се триеше в скалата и издаваше стържещ звук — сякаш шумоляха милиони изсъхнали листа.
О’Дойл се изправи запъхтян. Либранд изстреля още един залп към прииждащите скалоподи, които вече бяха само на двайсет метра. О’Дойл се обърна към Конъл, който махна предпазителя на оръжието си, но не го вдигна, и го изгледа, сякаш е малоумен.
— Какво правите, по дяволите? Бягайте!
— Няма накъде. Пред нас е пропаст!
— Ами изкарайте въжетата и се спуснете, по дяволите! Нямаме време! — О’Дойл стреля, докато Либранд презареди.
— Няма да успеем — отвърна Конъл. — Пропастта е огромна!
Отпусна се на коляно и вдигна автомата. Скалоподите приближаваха и изпълваха тесния отвор. Движеха се бързо, вече бяха на петнайсет метра. Конъл натисна спусъка. Не бе подготвен за отката и оглушителния изстрел. Леко залитна, но си възвърна равновесието, наведе се напред и стреля още няколко пъти. Автоматът запрати жаркото олово към пулсиращите скалоподи.
Нещо сиво проблесна на светлината на лампата му — един камък се удари в пода пред него, отскочи и вдигна малък облак прах. Конъл стреля още два пъти и видя как един от скалоподите падна, пипалата му се замитаха в болезнена агония. Нямаше време да се наслади на малката си победа — друго същество прескочи трупа и зае мястото му. Една ръка го потупа по рамото. Без някой да го подканва, Конъл се обърна и се затича към ръба на пропастта, а Либранд изпразни пълнителя си.
Конъл нямаше много накъде да отстъпва. Двамата с О’Дойл застанаха само на метър от Санджи, Вероника, Мак и ръба. О’Дойл бързо тръгна напред и погледна надолу към пропастта. Извърна се навъсен и викна:
— Либранд, дай пистолета си на Санджи. — Подаде на Вероника своя пистолет и пристъпи към фуниевидния отвор. Коленичи пред групата, вдигна автомата и го насочи към отвратителната сган пулсиращи скалоподи, които се изсипваха като демони от утробата на ада. — Къркланд, дай мунициите си на Либранд.
Конъл подаде пълнителя на Либранд и коленичи до О’Дойл. Либранд застана зад тях, готова да стреля. Първите скалоподи изпълзяха през отвора, изправиха се на три пипала и се втурнаха към тях. Вторият и третият ред се плъзнаха напред като паста за зъби през почти изстискана тубичка. Различаваха се от младите пипалати богове — бяха масивни и силни, подвижни и агресивни. Размахваха заплашително закривени ножове вместо да танцуват игриво и невинно.
Оставаха им само секунди живот, но въпреки това О’Дойл хладнокръвно раздаваше ясни заповеди.
— Къркланд, превключи на автоматична стрелба, но на кратки откоси. Рийвс и Хаак, стреляйте само ако ни доближат съвсем. Няма да имаме втори шанс!
— Огън!
Блестящите същества бяха само на десет метра от тях. Стрелбата от трите автомата раздра въздуха. Куршумите се забиваха в мускулестите безкостни тела. Топли струи гъста течност плиснаха като лепкав дъжд и опръскаха лицето на Конъл, докато изстрелваше откос след откос.
Неочаквано атаката на скалоподите премина в отстъпление и те се изсипаха обратно в отвора. Движеха се със страшна скорост върху масивните си пипала и се блъскаха навътре като еднородна маса проблясваща плът.
По песъчливата земя бяха пръснати мъртви, ранени и умиращи скалоподи. Навсякъде бликаше гъста мазна пурпурна течност. Някои лежаха неподвижно, други потръпваха, сякаш им е студено, а трети протягаха дълги пипала към отвора и бавно и мъчително се изтегляха. Макар съществата да бяха непознати, Конъл ясно разпозна борбата на ранените, които отчаяно се мъчеха да избягат.
О’Дойл се изправи, превключи на ръчна стрелба и мълчаливо подаде автомата на Санджи. Взе пистолета си от Вероника и измъкна ножа си. Избърса гъстите лепкави пръски от лицето си и ги изтръска на земята.