— По дяволите! Не мога да повярвам!
— Какво? Кой е?
— Хващам сигнали от Мак, доктор Рийвс, доктор Хаак, Либранд, О’Дойл и самия господин Голямата клечка Конъл Къркланд — каза Ангъс. — Какво става?
— Чухме изстрели, значи нещо не е наред — каза Ранди. — Те къде са?
— На шейсет метра нагоре и на десет часа, ако застанеш с лице към малкото селище.
— Как са жизнените им показатели?
Ангъс завъртя копчетата и бързо превключи на индивидуални показатели.
— Пулсът на всички е ужасно висок, с изключение: на О’Дойл — неговият е нормален. Температурата им е добре, алфа-вълните са скочили страшно много, но падат. Почакай… Мак изобщо не е добре. Алфа-вълните му са паднали и кръвното му е ниско. Има нужда от лекар, и то спешно.
— Високи алфа-вълни и бърз пулс; изглежда, са влезли в схватка.
Ангъс погледна Ранди. В ума им сякаш едновременно проблесна една и съща мисъл. Двамата бавно надникнаха иззад камъка. Макар да бяха почти на четиристотин метра, видяха как стотици ИО се строяват в дълга редица. Единият й край тръгваше от селището, а другият се простираше към входа на един тунел. От такова разстояние ИО се виждаха като точици, но отраженията им проблясваха в повтарящ се ритъм.
Ранди извади бинокъла си и се загледа натам.
— ИО пак се гърчат както преди малко. Ще ми се да знам какво може да означава това.
Сякаш за да отговорят на въпроса му, от порутените каменни сгради изскочиха куп същества. Проблясваха в оранжево и яростно размахваха пипала. Движеха се бързо и изглеждаха агресивни. Последваха поклащащата се върволица ИО. Спряха на средата на пътя към, края на пещерата.
Той фокусира металните предмети, които съществата стискаха в пипалата си. Страх стегна гърдите му — металните предмети бяха дълги закривени ножове.
Погледна надясно. Стомахът му се сви от отвратителната гледка. Гъмжило от ИО, сигурно бяха хиляди, се точеше като редица живи потрепващи метални топки. Подобно на армия от рисувани мравки, промъкващи се в кошница за пикник, те носеха стоманените предмети и ги даваха на бляскавите същества, които размахваха пипала, бързо се строяваха и тръгваха към другия край на пещерата.
— Трябва веднага да изчезваме оттук и да се върнем горе — каза Ангъс. — Ама веднага.
Ранди кимна като зомби и се вкопчи в думите му. Ангъс щеше да ги измъкне оттук. Ангъс изяждаше опасността за закуска. Ангъс знаеше какво трябва да се направи.
— Сега е 11:21 — каза Ангъс. — Ударникът трябва да се актуализира. Можем да изпратим съобщение.
Ангъс подаде на Ранди Приемника „Марко“ и извади джобния си компютър.
— Добре. Имаме пет минути, преди ударниците да се изключат. Ще дам команда да стоят включени шест часа и непрекъснато да излъчват сигнал за помощ.
— Какъв по-точно?
— Ами по една случайност не съм програмирал съобщение за враждебни пипалати същества, но ситуация номер четиринайсет като че ли е най-добра в случая. Тя е, че сме се натъкнали на въоръжени и опасни крадци на територия. Властите ще дойдат веднага. До половин час горе ще гъмжи от специални отряди и пехотинци на полицията в Юта.
Ранди се зае да настрои портативния уред да изпрати съобщението до повърхността. Само се чудеше какво точно може да направи щатската полиция, за да ги спаси от раса агресивни подземни същества.
Ангъс извади малкия приемник от колана си, бутна сгъваемата стойка в една пукнатина в скалата и включи устройството към джобния си компютър. На екрана се появи празен правоъгълник. Той загледа как правоъгълникът се запълва, което означаваше, че приемникът обработва сеизмичната информация, която се изпращаше от ударниците.
Ранди приключи с настройката на портативния ударник и го нагласи да излъчва ситуация номер четиринайсет. Малкото чукче на устройството заудря земята в бърз сложен ритъм. При всеки глух удар двамата потрепваха. Ранди знаеше, че ударите му се струват силни само защото е застанал над устройството, но мислите за ордите ИО и съществата, които размахваха ножове, не го оставяха на мира. Ударникът млъкна само след няколко секунди. Ранди бързо го разглоби и го прибра.
Една мисъл си проправи път сред обърканите му чувства. Той грабна джобния монитор от Ангъс, извика картата на тунелите и внимателно я разгледа. Местоположението на другите от „Земно ядро“ бе означено с оранжева точка.
— Тунелът, към който тръгнаха светещите същества. Той е част от редица тунели, които могат да ги отведат при Конъл и останалите. Съществата може да са тръгнали след тях. Трябва да направим нещо. — Погледна Ангъс. Надяваше се, че той ще знае най-добре как да помогнат на другите.