— Майната им — изсъска Ангъс. — Трябва да офейкваме веднага. Да се оправят сами!
Ранди знаеше, че Ангъс е себичен и егоцентричен, но това беше прекалено. Хората бяха в опасност, животът им висеше на косъм, за бога.
— Стига, Ангъс — каза Ранди, без да е сигурен дали приятелят му сериозно мисли само за собствената си кожа. — Не можем да ги оставим да умрат.
Лицето на Ангъс потъмня от гняв и Ранди се слиса. За пръв път се уплаши от приятеля си, почувства, че в талантливия мозък на Ангъс се спотайва нещо мрачно и опасно. Ранди зачака, докато Ангъс премисляше ситуацията.
— Добре — каза Ангъс накрая. — Ще им помогнем, ако можем. Но ако не можем, ще се погрижим само за себе си и ще се разкараме оттук, ясно?
Ранди кимна. Двамата мълчаливо прибраха нещата си и се шмугнаха обратно в тунела. Използваха картата, за да открият друг път към Конъл и останалите.
23:19
На повърхността чувствителните сеизмични сензори на ударниците прихванаха слабото непрекъснато туптене. И шестте ударника обработиха съобщението, прочетоха инструкциите в него и направиха справка в базата данни за съответното действие.
Едновременно излъчиха синхронизиран сигнал и започнаха да предават по всички радиочестоти предварително програмираната ситуация номер четиринайсет.
23:23
След три иззвънявания Андре Вожел уморено се обади:
— Ало?
— Андре, да не те събудих?
— Кой е, по дяволите?
— Я стига, не ме ли позна?
Настъпи кратко мълчание. Кейла се усмихна злобно и се опита да си представи изражението му.
— Кейла Майърс. Не мога да повярвам. Използването на поверителни кодове за достъп е углавно престъпление, Майърс.
Яростта на Кейла се разгаряше дори само от тона му, но тя запази спокойствие.
— Знам — каза тя. — Въпрос от национално значение е, затова те моля да ме изслушаш. Само две минути. — Млъкна и зачака решението му.
Андре Вожел се бе издигнал в редиците на АНС от компютърен анализатор и постепенно бе стигнал до влиятелния пост на директор на Агенцията. Отговаряше само пред един човек — пред министъра на отбраната.
— Голяма куражлийка си, щом ми се обаждаш, Майърс — каза Вожел. — Но пък ти винаги си била куражлийка. Това ти е единственият шанс, казвай.
— Открих нещо, което ще те издигне в кариерата.
— И то е?
— Боя се, че не е толкова просто, Андре — каза Кейла, като се мъчеше да запази почтителен тон. — Имам условия.
— Добре, дай ми представа каква е тази чудна информация и ще се споразумеем за цената — отвърна Вожел. — Не мога да повярвам, че не си предложила информацията на свободния пазар.
— Не става дума за Близкия изток или обичайните глупости. Това е най-голямото събитие, за което си чувал.
— И какво ще ми струва това? Обичайната цена?
— Сега е различно — спокойно каза Кейла. — Това е нещо голямо, нещо невиждано досега. Този път искам нещо повече от пари.
— О, сигурно е наистина нещо много интересно. Казвай направо, Майърс, губиш ми времето. Каква е проклетата ти цена?
— Цената е, че искам да се върна.
— Къде да се върнеш?
Тоя да не беше малоумен? Кейла пое дълбоко дъх и заброи наум до десет.
— Искам си живота. Искам отново да бъда назначена в АНС.
Вожел се изсмя високо, остро и грубо. Смях на вътрешен човек, който се присмива на аутсайдер.
— Ти си луда! Видях какво направи с онези деца, забрави ли? Имаш късмет, че ги накарах да те пуснат, вместо да се разправят с теб веднъж завинаги. Никога няма да бъдеш допусната отново в АНС. И не ме интересува, дори да имаш снимки, на които президентът оправя овца.
Кейла потисна надигащия се в нея гняв.
— Чуй какво ще ти кажа. Открих нов вид.
За миг Вожел замълча, после проговори.
— Какъв нов вид?
— Не знам — отговори Кейла. — Но е нещо невиждано досега. Този вид е разумен, разумен като човек, и много опасен.
— Будалкаш ме. Открила си нов разумен вид? Какъв точно, маймуни ли?
— Не, нищо подобно. Нещо съвсем различно е. Казах ти, разумен като човек. Никой не е виждал нещо подобно досега. Опасен е, определено е заплаха за националната сигурност и за живота на американците. За теб това е Свещеният Граал, Андре, нещо, което можеш да предадеш директно на министъра на отбраната и на самия президент.