— Не съм сигурен — отвърна младежът. — Мисля, че са някакви ниши, може би малки странични пещери. Изглежда, не водят наникъде — от тях не излизат тунели.
Конъл забеляза нещо познато, но в същото време необяснимо.
— Увеличи още малко.
Ангъс се подчини, макар да измърмори нещо под нос, Конъл не можа да чуе какво.
— Ето тук — каза Конъл. Заби пръст в една яркожълта линия, която тръгваше от Плътната маса и сочеше право надолу към земните недра. — Тази линия върви надолу на колко?… Шест километра? Даже май повече.
— Това е максималният обсег на картата. Така че не може да се каже на каква дълбочина стига.
— За какво мислиш, че служи?
— Не знам — отговори Ангъс. — Изглежда абсолютно права, така че очевидно е изкуствено създадена.
— Но ти каза, че всички тунели са изкуствено създадени, а те не са прави, дори не са гладки — възрази Конъл. — Защо този е различен?
— Може да е шибан тунел до Китай — отвърна Ангъс подигравателно. — Знаеш ли какво? Когато ми пораснат пипала и задникът ми почне да проблясва в оранжево и червено, ще ти кажа за какво служи.
Врътна се демонстративно и остави ядосания Конъл да се взира в монитора и в жълтата линия, която сочеше право към земното ядро.
33.
07:40
Сони лежеше неподвижно, наполовина заровен в пясъка. Гледаше как кучката се изкачва по склона и изчезва сред скалите.
Кейла. Бе чул името й по време на малкия й пазарлък с някой си Андре.
Поне разполагаше с име. И с част от историята й. Тя бе работила за АНС и сега отчаяно искаше да се върне.
Вече имаше това, което му трябваше, и трябваше да тръгва. Не му харесваше начинът, по който тя държеше оръжието си — сякаш очакваше целта да изскочи във всеки момент.
Изглежда бе тръгнала право към входа, който бе открил Ангъс. Това устройваше Сони. Може би тая Кейла щеше да влезе и изобщо да не излезе.
Зачака търпеливо. Нямаше смисъл да избързва, не и след цялото това чакане. Щеше да й даде още двайсет минути.
07:43
— Как си? — попита Либранд и избърса капчица пот от челото на О’Дойл. Изкачването към повърхността щеше да е направо ад за него. Но той щеше да се справи. Тя щеше да унищожи всичко, което се опиташе да им попречи.
— Ти как мислиш? — изсумтя О’Дойл. Очевидно бе ядосан и го болеше, но гласът му всъщност бе нежен. Махна към огромната раница на гърба на Либранд. Понеже той едва можеше да ходи, тя бе взела целия му багаж. — Засрамен и унизен, как да съм.
— Това го знам — каза Либранд и му се усмихна с обич. — Питах за крака ти.
— Зле е — тихо каза О’Дойл и извърна очи. Тя се опита да си представи болката му. Платиненият нож бе разрязал целия бедрен мускул и бе засегнал и костта. Хирургическата намеса бе меко казано примитивна: Санджи бе принуден да използва игли, предназначени за кърпене на кул-стюми, а не на човешка кожа. А вместо конец — нишки от въжетата. Щяха да му останат ужасни белези.
— Ще ми се да имаше морфин, по дяволите, или поне аналгин — оплака се О’Дойл, макар това да бе съвсем нетипично за него. — Много боли. Ако пак настане същата касапница със скалоподите, не мисля, че шевовете ще издържат.
Изчерви се и добави:
— Трябваше аз да ръководя всичко. А не да се влача и да ви бавя.
Тя стисна ръката му в опит да го увери, че всичко ще се оправи и ще успеят да се измъкнат. Погледна сключените им пръсти — покритата с белези кожа, изпъкналите кокалчета. Ръцете им бяха почти еднакви, но неговите бяха много по-големи. Тя често бе гледала грозните си ръце и се бе чудила дали някой изобщо ще поиска да ги погали. О’Дойл бе поискал. Не го интересуваше как изглеждат.
— Ще се измъкнем — каза тя. — Обещавам ти. Ще се измъкнем заедно.
Опря чело на твърдото му рамо. Той нежно я погали по главата.
07:48
Конъл затвори монитора, подаде го на Ранди и той го прибра в раницата си. Подредиха се както бяха планирали — Ангъс и Ранди далеч напред със заглушителя, после Либранд и О’Дойл, а след тях Санджи и Вероника.
Конъл искаше Либранд да върви най-отзад, но само един поглед към опряния на нея О’Дойл му подсказа изобщо да не си го помисля. Ранди и Ангъс бяха добър екип и бе най-добре да са начело. Конъл възнамеряваше да брани тила, доколкото това бе възможно само с един нож.