Вече нямаха огнестрелно оръжие. Само два ножа. Либранд носеше другия. Коя бе най-добрата им защита? Сглобено на ръка радио, което заглушаваше сребристите буболечки. Ако скалоподите ги нападнеха, битката нямаше да трае дълго. Батериите за захранване на лампите щяха да издържат най-много още двайсет и четири часа. Надяваше се преди това да успеят да излязат на повърхността.
Санджи разчисти камъните от ниския вход на пещерата и Ангъс и Ранди поведоха.
34.
Инстинктите му крещяха да се маха, но той все пак се промъкна в убежището на кучката в търсене на нещо, което да обърка плановете й. Да, разполагаше с името й и част от историята й, но просто не можеше да пропусне възможността да я обърка. Нямаше да си тръгне, докато не направи нещо, за да провали плановете й.
Бе натъпкала в малката си бърлога изненадващо количество оборудване. Малкият военен предавател излъчваше непрестанно смущение. Имаше раница, пълна с консерви, протеинови блокчета и бутилирана вода. Платнена чанта с електронно оборудване. Дамска чантичка.
Сони огледа околността, преди да прегледа съдържанието на малката кожена чантичка. Още нямаше и следа от кучката. Червило. Ключове. Пакетче дъвки. Малко марля. Бръкна по-надълбоко и пръстите му напипаха нещо под подплатата. Скрит джоб. В него имаше документи за идентификация: Кери Томас, частен детектив; Мелиса Уилсън, следовател в Солт Лейк Сити; Хариет Макгуайър, ФБР; Ейми Смит, репортер в списание „Минен свят“.
— Дошла си подготвена, а, госпожице Майърс?
Остави чантичката и продължи да рови. Намери кутия с обгорели метални късове — електроника, която кучката бе изровила от разрушената лаборатория.
И видя списък. Явно беше същият, който бе разнасяла из лагера. Някои от имената бяха зачертани, други се четяха ясно. „Оцелели — помисли Сони, докато изумено гледаше списъка. — Възможно ли е още да са живи?“
Ключове. Думата сякаш го зашлеви. Ключове. Сони грабна чантичката и измъкна връзката ключове. Тя; проблесна в светлината на утрото. Той отново огледа района с бинокъла. Не видя нищо и се изсмя. Излезе от убежището и тръгна към черния й ландроувър.
— Да видим как ще си довършиш операцията без транспорт, кучко — каза високо. Отключи колата и седна зад волана.
Завъртя ключа и каза все така високо:
— Изведи ги оттам, Конъл. Изведи ги всичките. Аз ще ви чакам.
И подкара надолу по склона, далеч от Погребалната могила.
08:11
4815 метра под земята
Пръстите на Вероника опипваха фините релефи. Такава деликатна работа, такава изкусна красота от толкова дивашка раса.
— Вероника, не можем повече да гледаме релефите — напрегнато каза Конъл и я дръпна за ръката. — Трябва да тръгваме. Ако Ангъс се отдалечи твърде много, ще сме извън обсега на заглушаването.
— Само още минутка, Конъл — разсеяно отвърна тя. — Започвам да разбирам тази религия.
Въпреки погнусата и отвращението й от скалоподите, въпреки разочарованието от една кариера, в която бе изпуснала очевидното, тя не можеше напълно да скъса с любопитството си на учен. Знаеше, че трябва да вървят, и то бързо, но релефите криеха отговори, които бе търсила в Серо Чалтел цели седем години. Щеше да се забави само няколко секунди.
Навътре в тунелите релефите покриваха почти всичко, сякаш я бяха чакали хилядолетия и й даваха ключа към загадката на Серо Чалтел. Отначало малко релефи украсяваха стените, но с приближаването им към Плътната маса фините изображения ставаха все повече.
— Какво откри, Рони? — попита Санджи.
— Първо, забелязваш ли колко запазени са всички изображения? Колкото повече доближаваме Плътната маса, толкова по-малко графити и вандалщини има. Върху повечето от тези релефи не е рисувано. Изглежда, колкото по-близо стигаме до Плътната маса, толкова по-свещени са релефите. Сякаш Плътната маса е главният олтар на тяхната религия — тяхната Мека или Йерусалим.
— Защо я наричаш религия? — попита Конъл.
— Ами погледни тези релефи — отвърна Вероника и клекна. Лампата й заигра по стената. От бавните движения на главата й по изящните изображения затанцуваха сенки и камъкът сякаш оживя. — Виж това — дето прилича на клечки за уши.
Бяха забелязали това изображение няколко пъти и колкото повече доближаваха Плътната маса, толкова по-често го виждаха. Заоблени гладки краища и прът помежду им. Приличаше на гиричка за аеробика.