Нито за това, което бе вътре.
Гигантски. Чудовищен. Умът му търсеше думи, за да опише видяното. Беше толкова голям, че краят му се губеше в далечината, незабележим зад леката мъгла, която се вдигаше от невидимата вода. Редица изкуствени слънца, като това в бъбрековидната пещера, се простираха по цялата дължина на осемте километра. И осветяваха грамадната машина в синкав оттенък.
Заобленият край се извисяваше на шестстотин метра, колкото стотици етажи. Всеки небостъргач щеше да прилича на джудже пред това. Цилиндър с по-малки размери се простираше по дължината на пещерата. Бе толкова дълъг, че се губеше в мъглата, преди да стигне другия край. Конъл обаче знаеше, че другият край е също толкова масивен и еднакъв с този пред тях. Знаеше какво е това, защото бе виждал тази форма.
Изображението от релефите по стените. Клечката за уши. Гиричката. Мистерията на пещерите, скалоподите, сребристите буболечки… всичко… изведнъж се разбули, сякаш ураганен вятър бе издухал мъглата от умовете им. „Райската градина“ на скалоподите не бе мит, не бе приказка, не бе примитивна религия.
Всичко беше вярно.
И точно.
Колкото и невероятно да беше, доказателството се извисяваше пред тях — истинско, неоспоримо и огромно. В крайна сметка скалоподите бяха извънземни. А тяхната Райска градина?
Тя бе корабът, който ги бе довел на Земята преди хиляди години.
37.
Забързаха колкото можеха, един до друг. Магистралата на Лин се намираше от другата страна на кораба. За да стигнат до нея, трябваше да го заобиколят, а това означаваше да вървят шест километра до другия край и още два до изхода. Корабът стоеше в пещерата, сякаш за него специално бе издълбана ниша. Средната част лежеше на равната повърхност, а заобленият край не се виждаше надолу в земята. Идеалният калъп заприлича на Конъл на стиропор около нова уредба или видео.
Докато напредваха, тътенът на водата се усили. Скоро стигнаха същата широка река, която бяха прекосили преди цяла вечност. Или бяха минали над нея, или тя бе минала под тях. Тук реката течеше върху някаква гранитна скала, различна от варовика, който преобладаваше в планината. Ерозията бе взела своята дан, но водата бе издълбала в камъка съвсем плитко корито в сравнение с огромните дупки, които бе прокопала във варовика.
Реката бушуваше в пукнатина, която се простираше на триста метра. Древни промени в течението й бяха издълбали ровове в гранита — завои и вдлъбнатини, отдавна забравени през хилядолетията. Всяка промяна в течението бе откъртвала парченца от безжизнения кораб. Реката бе като бавен и методичен циркуляр. Там, където течението променяше посоката си, пълната с песъчинки вода бавно отнасяше частици платина. Чуваше се непрекъснато стържене — чакълът се удряше в корпуса, носен от неуморното течение.
Голям сегмент от масивния край бе подкопан от реката и бе паднал преди кой знае колко хилядолетия. Корпусът на кораба се извисяваше от двете страни на 300-метровата дупка. На около 230 метра нагоре двете страни почти се срещаха.
Реката бе открила повредения интериор на кораба като напречно сечение в архитектурен проект. Имаше хиляди сферични стаи и целият кораб приличаше на резен силно надупчено швейцарско сирене. Каньонът бе тъмен и мъглив, като река Амазонка, само че обрасла с огромни сребристи дървета.
— Ангъс, защо картата ти не показва тези кухини в Плътната маса? — попита Конъл.
Ангъс сви рамене.
— Платината е с много по-голяма плътност от скалата. Радарът не е успял да проникне, особено в долния край на обсега.
Конъл застана до него.
— Колко платина мислиш, че има в това нещо?
— Даже не мога да сметна — отговори Ангъс и погледна извисяващия се кораб. — Изглежда, целият корпус е от платина. Логично е да е същата сплав, която анализирахме. Корпусът, изглежда, има много отделения, вероятно за да се предотврати разхерметизирането в случай на инцидент или повреда при битка. Това означава, че не само външният корпус е от дебел слой платина, но и повечето или всички вътрешни стени. Мога съвсем грубо да предположа, че тук има над два милиона тона чиста платина. Това е стотици пъти повече от всичката платина, добивана някога. При сегашните цени това прави петдесет и четири билиона долара.